Първи учебен ден. Гледах как децата влизат в школото под звуците на малка камбанка. Винаги е мило… Отиват да получат знания за света… А познание за Бога кога? Кога ще влязат в Църквата?

Този (наглед обикновен) въпрос придобива все по-драматична сложност. Да влязат, ама най-напред… В коя Църква? Ще кажете: “В едната света съборна (вселенска) и апостолска Църква.” Хубаво… И вярно… Но… В последните години разбрахме (от най-високо място), че имало много църкви. Не била една значи. С коя да се мечнат (какви думи, ей). С тая, дето им е по сърце, с тая, дето е най-куул, с тая, дето имат най-лъскави дрешки или пеят най-добре? С коя? Или няма значение… Пише ли “църква” – влизай! Всички сме братя… Важно е да си вярващ в общия смисъл…

Други казват: “Една, една Църква, ама се разцепила на клонове.” Като фирма за доставка на джунджурии, поръчани по интернет. Клон “Калофер”, клон “Калифорния” и т.н. Ама нищо де… Те сега ще я поправят. Старата е счупена, ще купим нова. Още по-по-една ще стане. Като в оная реклама с Вълчо Камарашев. Бяха му дошли гости от Павликени – хубави хора. И той, посред дъжда, право в месарницата за нещо “сухо”. Предлагат му новия шпек. Усъмни се старият човек. Вика: “Като е нов, да не е…” Като е нова църква, да не е… Продавачът се обиди: “Ааа, бай Вълчо, моля ти се, всички ме познават! Това е точно за хубави хора!” И тика шпека в найлонова торбичка. А бай Вълчо излиза от магазина – навън грее слънце. Зарадва се: “То изпекло, бе!” Така ще изпече и в новата ремонтирана църква. Моля ви, не се съмнявайте, хората ни познават. Значи, решено, приготвяме найлоновата торбичка. 

Обаче честно… На тия нови салами няма как да им разбереш съдържанието. Кости, нокти, човки, Е-та… Така е и с многото истини. Мелиш, слагаш оцветители, подобрители. Уж всичко е така, ама не е като преди. Човката не е месо. Лъжата не става истина. За какво му е на човек църква без Истина?

Какво казваме сега? Нетварната Светлина е Истината. Ама и лъчезарната пустота била истина. И еретиците били християни. Както викаше Кръстьо Лафазанов в “Улицата”: “Ние обичаме културата, но и бахур обичаме.” На пазара има всичко. Църквата пазар ли е? Човек пообиколи, па си намери евтини и здрави домати. Истината домати ли е? Колко кила? Два килограма може ли? Ааа, излязоха четири, толкова ли да ги оставим? 

Не живея духовно във Виена. “Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати…” И знам, че отвъд салтанатите децата винаги са едни и същи. Търсят Абсолютната и Единствена Истина. Помните ли изобщо: “Твоята правда е правда вечна, и Твоят закон е истина.” (Пс. 118:142)?

Църквата може ли да се променя според светските моди? Истината подлежи ли на преоценка? Едно време имаше магазини, на които пишеше “преоценени стоки.” Влизаш и: “Добър ден, църква да имате?” “Съжалявам, свършиха, но тъкмо чакам да докарат една православна! Елате утре!” Може ли да няма утре?

Чия е тази Църква в крайна сметка? Чия Кръв стои в основите й? Не е ли на Този, Който каза: “Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.” (Йоан 14:6)? Кой си ти, че да измисляш и други пътища, и други истини? И то посред Църквата, която е Тяло Христово? 

Колко са се измъчили светиите да пазят чиста вярата в Разпъналия се и Възкръснал Господ. Не е трябвало ли? Оставете старите герои, та да видите колко сме готини пък ние. Как рушим стените, които Светият Дух заповяда на праведниците да изградят. Догматите стени на Църквата ли са? Ние сме хипи, слушайте: “We don’t need no education… All in all, it’s just another brick in the wall.” Бам с чука и the wall пада! Яко!

Но при всички усилия да намерим свои последователи и да ги направим дваж по-достойни от нас, ментето си е менте. Децата няма да дойдат. Колкото и камбани да дрънкаме. Там, където Христос е обвинен негласно в шизофрения и уж твърди взаимно отричащи се неща, никой няма да намери смисъл. Няма любов без смисъл. Колкото и да повтаряме любов, любов, любов… цък. Празно говорене с хубави накити не вдъхновява никого. Обаче всичко извън празнословието сега минава в графата: “Не се говори така!” Сега за Истината се мълчи. Пред мощите на най-големия светец да се изправиш, пак трябва да си траеш. Така е политкоректно. Всички Божии угодници са били политкоректни. Не ли? Не, ама днес времето е друго. Аман вече от това време! Един приятел вика: “Да идва Христос и да се свършва, не мога да гледам вече унижението на вярващите.” Аз го успокоявам: То пък не е речено, че всички вярващи верно трябва да са вярващи. Може и само наужким.

И тъй, деца, ако някой ви вика в църква, която всъщност е много църкви, ако някой ви вика във вяра, която е много вери, ако някой ви вика в нещо древно, което плюе на корените си, не ходете. Както се пееше в една стара песен: “Swindle! It’s a swindle!”

Продължавайте да търсите Истината. Само това си струва. Това знание… Няма друго знание, освен това. Освен познаването на Иисуса Христа в Неговата една Църква. Всичко друго е лъчезарна пустота. 

И тази Църква ще устои до края на вековете. Винаги! И винаги ви чака, за да ви даде живот. 

И понеже е празник, ето ви още нещо важно. Простете ни, деца. Простете ни, защото сме страхливци и подлеци. Не ви научихме да живеете в Истината, защото бяхме заети да оцеляваме. А сега се опитваме да ви отнемем дори самото вътрешно усещане, че Истината съществува. За да не разберете какви сме всъщност. 

Или пък – не. Отмъстете ни…. Като пораснете станете различни от нас. Смели. Непременно го направете…

П.П. Под черта да ви разкажа една история. Ходих на поклонение в Рилския манастир. И там се приближи до мен един събрат. Сподели, че му е лошо, щото снощи прекалил с бялото вино. Ама за друго искал да говорим. Гледал ме в YouTube и вика: “Много се вайкаш, брат. Много се вайкаш.” Може и да е прав, беше по-възрастен от мен. Но, разберете, човек без вайкане не може. Ако не е за Истината, от бялото вино ще трябва да се вайка!