Когато някой ти казва нещо, първо виж кой е той. Когато един известен църковен интригант и бивш паяк излезе със становище, че би било мъжество Синодът да каже ДА на духовниците от БЮРМ, ми става пределно ясно, че правилното и мъжко решение е тъкмо обратното.
В една статия за 24 часа паякът наплита мрежата чрез старата лакърдия за страха от Москва, за руската връзка и така нататък, тоест, опитва се да нахъса обществото и да ядоса някого от Синода. Номерата му са ясни. Но ми хрумва нещо много важно и съществено – аз, който не разбирам от история и би трябвало да си мълча по такива сложни въпроси, мога да допринеса само с едно единствено нещо. Със слабата си молитва.
Становището на Г. Благоев и паяка са единственият ми ориентир за правилност в случая. Не е логично, ще каже някой. Но на мен ми стига. А ако към тях двете добавим и становището на един професор философ… Който също плаши с руски зависимости, развява чучелата за стряскане на електората… Тогава вече наистина съм убеден със стопроцентова сигурност, че ДА на македонското прошение ще бъде огромна грешка. И единственото мъжествено решение при подобен медиен, политически, вътрешен и университетски натиск ще бъде едно претеглено и мъдро НЕ.
“Църква майка”… а църква баба не може ли? Или църква стринка?
По време на пости се активизират демоните. И подстрекават човеците да изпадат в крамоли и раздори. Това е поредното доказателство за голямата война, която е първо в душите на всички ни, но после се показва и навън. От юни 2016 до днес във външната война паднаха жертва много човешки отношения. Конфронтирахме се, радикализирахме се, мерим си взаимно вярата, а сме затънали до уши в лични неразбории… Явно е такова времето, да събираме камъни.
Ще изчакам да минат постите. Ще се помоля за мъдро решение.
А по-нататък ще ви разкажа как станах агент. Много ясно какъв.