Някогашната Ниневия и сегашната България

Свети пророк Наум – 1 декември, Неделя на Йерихонския слепец

Като позавърших тази проповед я дадох на жена ми да я види. Може би рефлекс от миналото, когато аз бях млад репортер, а тя – редактор. Прочете я и въздъхна. Попитах: “Какво мислиш?” “Супер е, – отговаря ми – остава само да я защитиш в Богословски факултет.” “Защо пък в Богословския?” – недоразбрах. “Ми, защото – вика ми – никой друг няма да я разбере.” Не се предадох веднага. Казвам: “Виж колко стройно е написано. Всяко изречение следва от предишното.” “Без съмнение – подхвърли усмихнато. – Единственият проблем е, че никой няма да я прочете. Иначе, за хубаво – хубаво е, но каква полза…” Продължете да четете Някогашната Ниневия и сегашната България

Семейни войни – презареждане

Гледате ли „Семейни войни“? Имам чувството, че напоследък са се пренесли в реалността. Животът имитира телевизията. Попитахме 100 човека, самообявили се за интелектуалци: „Какво да прави Светият Синод с МПЦ?“ Шегувам се. Никой не ги е питал, но те се чувстват длъжни да се изказват винаги, за всичко и то като последна инстанция. Даже свеждат точни послушания какво да се вземе като решение, а митрополитите само трябва да вдигнат ръка. Въпреки многото приказки обаче, за мен въпросите си останаха повече от отговорите. (Сигурно защото съм блондинка.) Темата ми се вижда много сложна. Затова ви моля да внимавате в текста ми, тъй като и вие като мен лесно можете да се загубите в лабиринта от родствени връзки…  Продължете да четете Семейни войни – презареждане

Време да събираш камъни

Когато някой ти казва нещо, първо виж кой е той. Когато един известен църковен интригант и бивш паяк излезе със становище, че би било мъжество Синодът да каже ДА на духовниците от БЮРМ, ми става пределно ясно, че правилното и мъжко решение е тъкмо обратното.

В една статия за 24 часа паякът наплита мрежата чрез старата лакърдия за страха от Москва, за руската връзка и така нататък, тоест, опитва се да нахъса обществото и да ядоса някого от Синода. Номерата му са ясни. Но ми хрумва нещо много важно и съществено – аз, който не разбирам от история и би трябвало да си мълча по такива сложни въпроси, мога да допринеса само с едно единствено нещо. Със слабата си молитва.

Становището на Г. Благоев и паяка са единственият ми ориентир за правилност в случая. Не е логично, ще каже някой. Но на мен ми стига. А ако към тях двете добавим и становището на един професор философ… Който също плаши с руски зависимости, развява чучелата за стряскане на електората… Тогава вече наистина съм убеден със стопроцентова сигурност, че ДА на македонското прошение ще бъде огромна грешка. И единственото мъжествено решение при подобен медиен, политически, вътрешен и университетски натиск ще бъде едно претеглено и мъдро НЕ.

“Църква майка”… а църква баба не може ли? Или църква стринка?

По време на пости се активизират демоните. И подстрекават човеците да изпадат в крамоли и раздори. Това е поредното доказателство за голямата война, която е първо в душите на всички ни, но после се показва и навън. От юни 2016 до днес във външната война паднаха жертва много човешки отношения. Конфронтирахме се, радикализирахме се, мерим си взаимно вярата, а сме затънали до уши в лични неразбории… Явно е такова времето, да събираме камъни.

Ще изчакам да минат постите. Ще се помоля за мъдро решение.

А по-нататък ще ви разкажа как станах агент. Много ясно какъв.

Блажени плачещите

Беше на един голям празник. От тези дни, в които има толкова неща за вършене, че не усещаш кога е дошло време за Вечерня. Помня, че правех панихида на някакъв скоро починал човек. Предполагам си представяте картината – хората тъжни, държат свещи, вперили насълзен поглед в нещо, което не виждат, защото понякога мислите са по-силни от всички сетива… Изведнъж печалната картина придоби абсурден характер, за момент сякаш храмът заприлича на каубойски бар и вратата се отвори с летящ старт като в стар уестърн. Зад гърба ми се чу тропане и глас на възрастен човек, който многократно надвишаваше по сила моите опити да изпея стихирите на „Благословен еси, Господи…“ Обикновено се старая да не обръщам внимание на такива неща, затова продължих с молитвата, но леко вдигнах децибелите, за да заглуша страничния шум. Дядото обаче никак не искаше да се предаде, тепърва щеше да се бори, за да стане център на внимание. Мина покрай мен, избута ме лекичко и с най-високия си глас започна да сочи един стол: „Ето тука искам да седна. Е тука, точно тука.“ Достигна желаната цел, тежко се стовари върху нея и се развика на някаква жена да му купи свещи – еди-колко си броя по еди-колко си стотинки. От панихидата вече нищо не ставаше. Затова се обърнах към него и малко изнервено попитах: „Всичко това не можеше ли да стане по-тихо?“ Дядото ме погледна смаяно и дори не ме удостои с отговор, а погледна към своята позната: „И тука ли се карат, бе? Значи и тука се карат… Как може такова нещо? А аз мислех, че поне тука мога да правя каквото искам.“ След това си грабна бастуна и също толкова шумно, както и при влизането, излезе, почти изритвайки вратата с крак. Продължете да четете Блажени плачещите

Постна есен…

Обикновено казват, че есента е тъжна. Че е скръбен сезон… Но ето Бог тази година каква есен ни прати. Говореща… Сякаш Сам Той ни проповядва. Схванахте ли какво искаше да ни каже? Продължете да четете Постна есен…