Като двете страни на монетата са. Като слънцето и луната, деня и нощта, мъжа и жената, земята и небето, ляво и дясно, черно и бяло. Като формата и съдържанието. Неделими са етиката и естетиката. Любопитно ми е кой душевадец пръв се е сетил, че убивайки естетиката, ще бъде увредена и етиката. Продължете да четете Етика и естетика
Месечни архиви: октомври 2019
Не участвувайте в убийството на смисъла!
Черепите и костите на човешки мъртъвци!
Мисълта, която не би минала през ума на играещите с тях е: че и те са били като нас – и ние ще станем като тях.
Тази игра развива:
• Нулева съпричастност към най-голямата трагедия на човека: смъртта!
• Нулево уважение към страданието, породено от тази трагедия.
Тази игра затъпява:
• Усета към немощните, старите, беззащитните;
• Съзнанието за съдбовността на всичко, което мислим, говорим и вършим
• Чувството за отговорност пред семейството, обществото, живота и историята
• Вродения стремеж към смисъл и смисленост на всичко в нашия и чуждия живот.
Защото
• Без смисъл на смъртта – без смисъл е и животът.
• Сериозното отношение към живота е невъзможно без сериозно, трепетно отношение към смъртта.
• Състраданието започва от усета-трепета-тревогата за собствената смъртност и уязвимост.
Жестокостта, безсърдечието и дори убийствата започват:
• с изгубването на трепета пред тайнството на смъртта и личната ни, реална съпричастност и участие в това тайнство
• с банализирането на смъртта (чуждата, естествено!) в тъпите филми с насилие, безчетни убийства, кървища, натуралистични рани, черепи, кости…
• с «празника» Хелоуин, подиграващ страха от смъртта и натрапващ грозотата, отблъскващото, чуждото на смисъла – като своеобразен маскарад на всичко нетърпимо от самото естество на човешкия живот и разума.
От подигравката с чуждата смърт до лекомисленото отнемане на чужд живот крачката е само една – и човек не я прави единствено от страх: след като е отнет трепетът пред тайната на смъртта, отношението към тайната на живота неизбежно става порнографско, цинично, вулгарно.
Моля ви, спасете децата си – поне собствените си деца! – от безумния парад на банализираната смърт. Не участвувайте в убийството на смисъла!
Скелет на жена с детенце, открит при разкопки
Кучето и празните тикви
Последните два дни ходих на гробища. Някой би казал: „Къде другаде да иде човек преди Хелоуин…“ Шегувам се. Никой не би казал така. По-скоро съм омръзнал на мнозина с това, че все говоря за смъртта. Ама няма как – такова ми е ежедневието. Понякога вземам попадията с мен, за да сме заедно, защото все нямам време да я изведа някъде другаде. И този път стана така. Продължете да четете Кучето и празните тикви
Изборите, на които не гласуваме
С нетърпение чакам да минат изборите и истерията около тях. Направо е жалко като гледаш колко енергия се губи за нещо, което няма да даде никакъв сериозен резултат. Това е проверено през годините и въпреки всичко – не ни се вярва. Знаете популярния израз „изборите не решават нищо“. Не защото са нагласени или нещо такова, а понеже трябва да се случат много по-рано и на съвсем друго място – не във въпросния неделен ден. Да кажем – в много други неделни дни. Когато свещеникът вдига Евангелието нависоко и казва: „Благословено е царството на Отца и Сина и Светия Дух…“ А и не само тогава. Продължете да четете Изборите, на които не гласуваме
Любов „до време“
Св. преп. Параскева – Петка Епиватска Търновска – 14 октомври
Съвременният свят много обича да говори за любов. Може би защото инстинктивно усеща, че тя се среща все по-рядко. Сигурно скоро ще я впишат в някаква „Червена книга“ на напълно изчезващите от живота на човека неща. По всичко личи… Дори и в най-обичайните житейски ситуации… Продължете да четете Любов „до време“
Създадени да летим
Имах един колега, за когото ми е приятно да си спомням. Няма да е грешка, ако го нарека приятел, макар че беше много по-голям и не сме били кой знае колко близки. Бях прохождащ репортер в телевизия, а той стар оператор, прекарал целия си живот в БНТ. При нас доработваше след пенсия. Падаше си малко чешит и повечето репортери не се разбираха с него. Аз обаче имам афинитет към такива хора и винаги, когато можех, избирах да ходя на снимки с него. Имахме си приказка. Външно изглеждаше резервиран и вятърничав, но всъщност изобщо не беше такъв. Говорехме си за Бога и той ме слушаше внимателно. Всяка дума влизаше в сърцето му. Сваляше си очилата и бършеше сълзите, които течаха като водопад от очите му. После се смееше, намигваше ми и казваше: „Пак ме разрева, сине…“ Чух, че се е преселил от този свят. Вярвам, че ще намери у Бога и милост, и още много възторжени поводи за умиление. Продължете да четете Създадени да летим