Искам да ви споделя нещо, което считам за важно. И на което (сякаш) не се обръща достатъчно внимание. Човек не погива конкретно заради греховете си. За тях има покаяние. Всемогъщото покаяние може да победи всеки грях, всяка страст. Основният двигател на постепенната човешка погибел е липсата на сърце за Господа и ближния.
Обичайната светска логика на живота действа като анестезия на сърцето. Обърква го. Дава му лъжлива памет, така че никога да не забравя за себе си, за своето. Учи го винаги да оцелява. Винаги да има втори вариант, в който, дори да е духовен, да не изгуби баланс в този свят. Помните ли какво казва Христос? “Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.” (Йоан 12:25). Заменете думата душа с думата живот и ще ви стане напълно ясно какво се има предвид в това изречение…
Църквата непрекъснато ни показва примери на хора, които не оцеляват, а живеят. Мъчениците, които ни изглеждат като луди самоубийци. Преподобните, които бихме окачествили като фанатици. Апостолите и светите отци, имащи думи, които не можем да изречем днес.
Днес няма думи. Т.е., думи колкото щеш, но те са кухи. Знаете ли защо? Защото нямат сърце. А знаете ли защо нямат сърце? Не можем да си го позволим. Там, където има сърце, има и уязвимост. Прекалено сме пресметливи за това. Твърде много искаме от този свят, за да заживеем в бъдещия. Чакаме Раят да дойде като рейс от платена (от Христос) туристическа агенция. Няма да стане. Просто няма как.
Защо политиците са така? Защо интелектуалците са иначе? Защо в България е наопаки? Щото има духовна инфлация, брат! С парите, които сме изкарали, можем да почиваме в Турция, но сърца не можем да си позволим. Да, знам, няма хубави проповеди. Но пък има друго… Другото що не ни харесва? На външен вид и на салтанати го докарваме! Ама, не действало на душата? Още малко и ще се убедим, че недействащото – действа. Равнодушието като максимална автосугестия! Слагаш стевия, викаш – мед е! Сипваш гордост, викаш – смирение е! Не било?! Ще свикнеш!
Така си живеем! Не… Така си оцеляваме! Дай това, дай онова! Тая опашка за какво е?
Имаме грехове, но кой ги няма?! Нали Христос е добър, няма проблеми!
Думите ни са счупени?! Нали Христос е добър, няма проблеми!
Някъде дълбоко в себе си знаем истината! И тя е, че ние също сме добри! По-добри от другите! Няма проблеми!
Това е безсърдечно! Безсърдечно е да кажеш на Разпъналия се за теб, че няма да се жертваш за Него. Безсърдечно е да кажеш на Дошлия да повика грешниците, че няма да се каеш! Безсърдечно е да си наследник на апостолите, уловили цялата вселена с искреността си и да мажеш словото си с олио, като пехливанин тялото си.
И тъй, искайте да имате сърца. Бръкнете дълбоко в джобовете на душите си. Искайте заем от Господа. И платете всичко, за да имате сърца, които обичат Господа.
И не слушайте думи без сърца. Измервайте думите… Колко тежат…
България погива от безсърдечност! От желание да се приспособи. Лично, човек по човек. На групи, на партии, на фирми. Безсърдечна приспособимост.
Веднъж човек на изкуството ми сподели, че не желае да се покае пред Бога, за да не изгуби вдъхновението си… Иска, но не може. Разбрахте ли сега? Прекалено сме свързани с “талантите” на преизподнята, че изглежда безразсъдно да се обърнем към Божиите дарове. Така погива човек. Всеки. Политик, бизнесмен, артист, шлосер, духовник. Вкарал се е в зависимости… Стълбата на успеха дава и взема. Всъщност, тя е лъскав асансьор към преизподнята. Много лъскав…
Не. Не противопоставям разума на сърцето. Нашата “разумност” е обикновена глупост. Нашата “чувствителност” е сантиментална горделивост.
Да, да. Пак ще го кажа. Искайте сърце. Вижда ми се толкова важно, че съм дързък в писането. Простете ми.
Циганската баница не е никаква баница, а блажна филия. Безсърдечната духовност не е духовност, а блажна филия. Хляб без квас, който никога няма да стане Причастие. Каквито и сериозни физиономии да прави.
И не се страхувайте, че може да се изгубите. Господ ще ви намери. Ще ни намери. Само да Го търсим от сърце. Обратното е присъда. “…зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.” (Откр. 3:15-16).