Знаеш ли за какво служи бракът? Ще кажеш: за радост и за да имаш деца. Не, това са последствия. Първичното е друго. Бракът е, за да знаеш! За да знаеш важните неща в живота! Тези, за които всички си задават въпроси…
Кои ли? Ами ето например на някого вярата е разклатена. Иска да се увери. Ако можех да видя Рая, с лекота бих копнял за него. Но Господ не ни го показва… Всъщност, показва ни го, не знаеш къде да гледаш! Можеш да видиш Рая в очите на жена си! Не си го търсил там, нали? Ако се вгледаш с душата си, ще видиш, че любовта няма край. Не остарява, не погрознява… Има своя вечен пристан. Каква красота е там, каква необятност, неизказано съвършенство… И всичко това, отразено в едни очи…
Хората не знаят тази тайна. Не се женят, за да гледат очите. Не се омъжват, за да се съчетаят душите. Взират се в разни части от телата си. И се съчетават заради тях. Всичко е плът. Откъде да знае плътта за Рая? Тя си набляга на яденето и фитнеса. Състезава се със смъртта и иска да живее вечно в този свят. Глупаво състезание, изгубено преди старта.
Ами краят на самия този свят? Кога ще дойде? Това май съм го писал и преди. Сега пак. Знаеш ли, че като държиш ръката на жена си, отлагаш края. И той няма как да дойде. Дръж я здраво. Като да правиш верига, която препречва пътя на световните амбиции и провали. Всичко се съсипва, защото хората вече се държат за срамни места, не за ръце. Пък дори и да не можеш да спреш неминуемото, нека то ви свари заедно. Каквото и да идва, страшно е да си сам. Независимо дали е зло или добро.
А ако паднеш? Ако не се справиш? С живота и изобщо… Кой ще те съжали? Не знаеш ли? Този, който е едно с теб! Жена ти ще те измоли! Мъжът ти ще те измоли! Ще преклони Божието милосърдие, ще умили Пресветата, че Тя да се застъпи пред Сина Си.
Ама, ще кажеш, не е така. Още от Адам и Ева не е така. Той е опак човек… Тя е проклет характер… Това е, защото всичко сме свикнали да правим без Христос. И заради себе си! Разбра ли защо не знаем нищо? Каква е тая любов без извор? Каква е тая любов, която се върти като муха около собствената ти глава (и накрая логично умира, защото е еднодневка)?
Днес хората искат да се оженят, без да искат благословение от Христа. Без да му се молят. Венчават се. Свещеникът им казва, че сега се събират трима – те двамата и Господа. Смеят се и отиват да танцуват. После прибират Вездесъщия в някой скрин на съзнанието си. Сещат се за Него, като им притрябва. Тропат по шкафовете като луди. Ти си виновен, къде Го остави? Не помнят…
Мислят по светски за всичко. Виж очите на жена си. Знам ги, казва, кафяви са. Иди му обяснявай. Той е зает. Не ми пипай телефона, вика, не ми бъркай в чекмеджето, имам право на лично пространство. А в сърцето си имаш ли такова недосегаемо място? Дето не е венчано… В личното ти чекмедже има бесове. Тъй да знаеш!
Не ставали чудеса. Любовта си отивала, оставало уважението. Дрънканици, раждани от заземени и занулени умове, които знаят, че има електрическа енергия, но не и Божествени енергии.
Адам и Ева не послушали Господа и били изгонени от Рая. Всеки, който постъпва като тях, има и тяхната участ. Разликата е само, че днес се хилят на това, за което те плакали безутешно. Заради този плач в иконата на Възкресението Христос ги вади от преизподнята. Двамата… Ако не можете друго, поне плачете заедно. Не е малко. Никак не е малко…
Всичко това, което ти казвам, не е теория. Виждам го, държа го в ръцете си. В моята половинка. В моята по-добра половинка, за която няма да спра да въздавам благодарение на Христа. Защото този път към спасение е благословен и предвиден от Него. Всички вицове за брака са дълбоко законспирирани оправдания на неудачници. Но какво от това… Ти върви след Господа. Ръка за ръка. И от време на време поглеждай как Той ти се усмихва през очите й.