Не че обичаме да се мразим… Не… Просто сме свикнали! Мразим се делнично, сиво, обикновено, необмислено! Омразата е фон, който е пленил цялата картина и вече почти не се вижда какво друго е нарисувано на нея. Личат само щрихи! И понеже са неясни, специалистите анализират остатъците от обезличеното. И се мразят помежду си, защото са несъгласни един с друг! Всеки се мисли за специалист, но никой не подозира, че и другите се имат за такива! И ги презира… Така благородно, както само възвишените могат да мразят плебеите. Продължете да четете Омразата е волна птица
Месечни архиви: септември 2020
Време за изпити
Проповед на Неофит – митрополит на Морфу, произнесена на 3 август 2020 г. след Литургия и панихида за о. Сава Ахилеос
Живеем в апокалиптични, пределни времена, в апокалиптична атмосфера, която само този, който има проблеми с духовното обоняние, няма да усети. Божии човеци десетилетия наред ни подготвяха, че ще дойдат трудни дни, че епохата на приятните приказки ще свърши в даден момент. Покварата на човешките нрави ще стигне до своя предел. Св. ап. Павел ни казва и личбата, по която ще узнаем това. Той пише към Римляни в първа глава, че когато мъжете станат жени и жените станат мъже, тогава е началото на края. Кой го слуша това? Кой го вярва? Доскоро, когато го казвахме, ни се подиграваха. Кипърецът вярваше в сигурността на парите, на здравето си, на телесното псевдоздраве, без осветена или поне освещаваща се душа. Но без освещаваща се душа тялото е един подвижен труп. Да не влагаме много в телесното здраве, с множество предпазни мерки и да не забравяме, че тялото е живо, защото човекът има душа. Знаете много добре Кой влага и Кой взема душата, когато иска. Не когато иска владиката Неофит или вие, а когато иска Този, Който като Бог има власт над мъртвите и живите. Продължете да четете Време за изпити
Свещена война
Първото произведение, с което започваме литературата в осми клас, е посветено на Троянската война. Битките преди векове и хилядолетия са били нещо не толкова рядко. Всяко поколение момчета рано или късно се е сражавало с мечове, щитове, копия. За някои хора и днес войната в нейната гореща форма също е реалност. Ние обаче живеем в тази част на света, където хаосът на войната с бомби и куршуми е забравен от десетилетия. И това е добре от една страна. А от друга прекалено много сме се отпуснали и сме като сварени. Разпадаме се. Нищо жилаво не ни е останало в душите. Продължете да четете Свещена война
Инфекция
Един приятел някога ми казваше, че с диво прасе не можеш да се надбягваш, нямаш шансове. То си живее там насред калчицата, уютно си му е в кирливата четинка, а ти само минаваш край него и ако му се вържеш на акъла да му отговаряш на провокациите, най-много да се изцапаш. Продължете да четете Инфекция
Вдигнат юмрук или прободена длан?
Да останем още малко заедно… Не се знае дали не са минути преди раздяла… Ти говори, а аз ще те слушам. Ще си представим, че си ми брат, че си моя плът… И искаш да ми разкажеш приказка. За довиждане… И тъй, започвай, слушам те… Искам хубав разказ, пълен с поуки и отговори. Какви ли? Ето какви… Продължете да четете Вдигнат юмрук или прободена длан?
Как станах бойковист
Знам какво рискувам, винаги съм знаел, обаче сърце не ми дава да си мълча. Ще ме заклеймят, ще ме нарекат всякакъв, ще ме махнат от виртуалния си списък с имагинерни приятели, но пак ще го кажа. Станах бойковист, защото съм жив човек и усещам промените в света. В Родината ни се случва същото, което навсякъде по света. Регионална особеност е, че ни управлява (ше) човек, който се изразява вулгарно. Ако сме честни, у нас повече от половината народ така си говори.