Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Този път реших аз да задам въпроса, с който обичайно той ме посреща. Щом го наближих, изстрелях:
– Е, как вървят нещата от тази страна на оградата?
Мислех, че ще го развеселя. Но на него явно не му беше до смях, имаше печален вид.
– Сигурно си мислиш, че тук е голяма скука. – отговори ми. – Но нямаш представа с какви ужасни съдби ми се налага да се сблъсквам… Продължете да четете Вместо хляб…
Още в началото на пандемията ме връхлетя един помисъл… Напоследък той се превръща в убеденост.
Гледам разкривените от омраза думи, които се въртят из интернет и медиите. Пропагандният цинизъм, подхвърлян с лекота от уж възпитани хора. Бездарният картинен сарказъм, който печално иронизира авторите си. И си мисля: битката е най-вече за запазване на човешката нормалност. И я губим! Продължете да четете Войната, която губим
3 Неделя на Великия пост – Кръстопоклонна (Марк 8:34-9:1)
Ако трябва да направим описание на съвременното общество, то една от най-характерните му черти е равнодушието. Това личи в магазините, в които пазаруваме, в начина, по който шофираме, в градския транспорт, в който се возим. Прави ли ви впечатление, например, че в автобуса или трамвая постоянно някой говори силно по телефона? Не важни неща, а някакви глупости. Останалите хора, които пътуват, не го интересуват, не съществуват за него, няма значение приятно ли им е, неприятно ли им е. Веднъж се загледах в един такъв млад човек. Беше с много модерен каскет и крещеше така, че целият рейс го слушаше. Помислих си: „Ще види, че го гледам и ще се засрами от това, че съм свещеник.“ Вятър работа. По едно време се усети, отдели за момент телефона от ухото си, погледна ме нагло и спокойно рече: „Приятен ден ви желая“ (в смисъл: „Айде чупка, попе“). И след това продължи да крещи в слушалката. Продължете да четете Кръстното спасение
По време на Великопостното богослужение многократно се казва една молитва на св. Ефрем Сирин. И докато свещеникът я произнася се правят три земни поклона…
Но първо да си спомним какво беше Велик пост. Пост: “Няма болест.” Пост: “Стойте си вкъщи!” Пост: “Вахiните спасяват живот, спаси и ти или умри!” Пост: “Оставка!” Пост-снимка: юмруче! Пост-снимка: ковчези и жито на жълтите павета, вуду пипъл, меджик пипъл! Пост: “Ай лов ю Джон Траволта!” Пост и война! Пост и справедлива омраза! Пост и “Да ги свършваме – или ние тях, или те нас!” Всички пишем Велики постове в социалните мрежи! Те са нашите Велики пости, в тях се учим да обезсмисляме думите и времето, в което се изговарят. Продължете да четете Супер Велик пост
Много от това, което ни се случва напоследък (умишлено избегнах израза: което вършим и говорим), ми се вижда толкова обезкуражаващо, че изпитах известно недоумение в молитвите си. Прииска ми се да намеря някакъв “аргумент” пред Бога, Пресвета Богородица, ангелите и светиите, заради който те да ни помилват. Имам предвид, освен милосърдието и любовта им към нас – тези две най-важни причини все още да сме тук… Да, вероятно е детинско, но ми се искаше да намеря нещо, заради което да кажа: Нека ни има нас, българите, защото… Нас, похарчилите всичкия духовен капитал на предците си за костюми, с които да изглеждаме добре по телевизията… Нека не се погуби тази древна страна, защото… Какво? Кое е непоруганото, непрофанизираното? Да, тук има Църква и малко останала чиста вяра… Но, съгласете се, Църквата може да съществува и без нас… Продължете да четете Молитва за “оправдание” на народа ни
Подвижникът Хаджифлуренцос и нашето време
Автор: Неофит, митрополит на Морфу
По Божия милост живеем в началото на 2018 г. и всички ставаме свидетели на световни исторически събития, геополитически катаклизми, икономически кризи, социални промени, природни бедствия и най-вече на пълзяща демонична субкултура, която претендира за тялото и душата на човека чрез служение на плътта, идолопоклонство, хедонизъм, магьосничество, насилие, метафизични теории и религии, които новият световен ред разгръща по всички краища на земята. Продължете да четете Една плачеща птица
Първо исках да пиша за колониите и колонизаторите. Да попитам защо Институтът за български език не работи в защита на езика ни български и каква е причината в руските новини говорителите официално да ползват думи като “инклюзия” (вм. включване), “волонтер” (вм. доброволец), “лидирует” (вм. ръководи, води), “трейлер” (вм. влекач), “спикер” (вм. говорител) и много други. Продължете да четете Жив щит
През последните дни (успешно или не толкова) мнозина използваха като метафора историята за Каин и Авел. И когато един сюжет от Свещеното Писание бъде споменаван толкова често, логично е да се очаква и Църквата да ни каже нещо по него. И тя ще го направи. Разбира се, гласът, който идва от храма, е тих, почти неразличим за слуха на повечето хора, свикнали с булевардните крясъци, като с нещо естествено. Затова реших да обърна вниманието ви на този глас. Кой знае, може пък да е от полза за някого… Продължете да четете Миротворното покаяние
(Неделя Сиропустна)
Прошката е дете, което светът е зарязал на железопътна гара. Ей така, казал е, че отива за сандвич и нещо за пиене и не се е върнал. Тя още го чака. А той показва снимката й и пише бездарни стихове за нея… После отива на бар с равнодушието и пият заедно, за да я забравят. Поръчват алкохол за всички маси и казват, че имат повод да почерпят, та никой да не разбере, че са вселенски тъжни и дори не могат да заплачат. Продължете да четете Развързани мостове
