Нашата Витания

Ще ви призная нещо – мисълта за Евангелската Витания и за дома на Лазар, Марта и Мария винаги ме е умилявала. Тук идвал Този, Който нямал де глава да подслони. Тук идвал Преследваният от фарисейската злоба и лицемерие, постоянно Притисканият от народните скърби и болести, юдейските капризи и неверие, идвал Самият Господ… Идвал при близки, при които да намери отрада, топлина и приятелство. Тук Марта се улисвала в шетня, за да се чувства Скъпият Гост добре. Мария седяла в краката Му, за да слуша пресладките Му спасителни думи. Лазар показвал обичта си. Не е чудно, че именно него Спасителят избрал, за да извърши най-великото си чудо – възкресяването след четиридневна смърт. И отново тук Христос идва на вечеря в последните спокойни часове преди страшните Гетсимански и Голготски събития. Възкресеният Лазар е до Него. Отново Марта се грижи да Му е уютно, а Мария помазва нозете Му с чисто нардово миро и ги отрива с косата си… Продължете да четете Нашата Витания

Няколко сълзи вместо проповед

5 Неделя на Великия пост – на преп. Мария Египетска (Марк 10:32-45)

„Покажи ми, Господи, Твоето съкровище, което си скрил в пустинята“ – говорел някога авва Зосима, като искал отново да зърне преподобната Мария Египетска. Така и аз викам заедно с него: „Покажи ми, Господи, светата праведница, този ангел в плът, с когото целият свят не е достоен да се сравни!“ Продължете да четете Няколко сълзи вместо проповед

Музиката на Пъстрия свирач

Пак заваля сняг. Аман вече! Чудя се дали по някакъв странен начин не предаваме вътрешните си състояния върху времето и то не иска да се оправи. Както ние не можем да се оправим със себе си… Продължете да четете Музиката на Пъстрия свирач