Във втори век преди Христа едни езичници завземат Йерусалим и в Храма пекат прасе, което си е мерзост откъдето и да го погледнеш. Прасето не е ядливо същество за някои народи. А отгоре на това са извършили сквернота, защото са почитали гръцките идоли, известни ни от митологията, и на тях са принасяли жертва. Така възниква изразът „мерзостта на запустението“.
Продължете да четете Мерзостта на запустението
Месечни архиви: ноември 2024
Обичам Те!
Имаше една песен: “So this is Christmas. And what have you done?” Сигурен съм, че я помните. Да, знам, Джон Ленън е безбожник. А можем ли да понесем тъкмо от подобен човек такъв въпрос: “Ето, Рождество е. И ти какво направи?”
Какво направихме? Какво подготвихме за Рожденика? Как живяхме? Ще Му дадем ли нещо?
Не ядохме кебапчета? Или ядохме, ама малко? Затова ли идва Христос? Заради диетата? За да станем за известно време “тревопасни”? Ние, последователите на Въплътилия Се Бог, ходехме на служби. Службите са дълги. Но издържахме. Понякога сядахме на столчетата, но по принцип издържаме на служби. Затова ли ни даде Тялото и Кръвта Си Господ? За да успеем да издаяним до приемането им? И какво още? Имаме си своите “правилни” политически позиции. Своите “нужни” на Църквата интриги. Мразим “лошите”, пробутваме “добрите”. Така си мина постът. В някои от дните си четохме вечерните молитви. Джон, ти чел ли си вечерни молитви? Джон, ти ходил ли си в манастир? Знаеш ли колко малко се спи там? Ах, ти, пропаднал поспалан! Продължете да четете Обичам Те!
Даваш ли?
В житието на св. мъченик Иаков Персиец (27 ноември) се разказва:
„…Като се убедил в непреклонността на св. Иаков, царят го осъдил на жестока смърт… Започнало се страшно мъчение, от което потреперили всички присъстващи. На мъченика отрязали един след друг пръстите на едната ръка, после на другата; на единия крак, после на другия; след това ръцете и краката; той само славословил Господа и не обръщал внимание на увещанието на приятелите, които го молели да спаси живота си. Мъчението продължило дълго, но твърдостта на мъченика нито за миг не се поколебала. Продължете да четете Даваш ли?
Тревожност
Спокойно, няма да се присмивам на сериала по бнт. Мошениците психоаналитици също трябва да си изкарат заплатата. Има сред тях обаче и свестни, един такъв ме вдъхнови сега и ще го цитирам тук, доктор Боровских. Продължете да четете Тревожност
Статуята на свободата срещу Паметника на незнайния воин
Четири години по-късно още ги срещам по улици и автобуси – хората с маските. Те са свободни да си закрият суратя с платче, през което си минават свободно всички радиовълни и микроорганизми. Защото радиовълните и организмите също са свободни. Всички са свободни – една свобода е настъпила… Продължете да четете Статуята на свободата срещу Паметника на незнайния воин
Букви с гръбнак
Макар и малцина да помнят ценността на буквите, реших да поставя няколко от тях в началото на поста…
Постът (дано да помните това) е почивка върху мокра пейка, цялата окъпана в сълзи.
От влагата есенните листа се превръщат в пеперуди и отлитат за топлите страни.
А някои още вярват, че ако не плачеш, ще изхитриш есента и в нея ще си останеш сух. Продължете да четете Букви с гръбнак
Свободата на хибридните хора
(До 10 ноември и обратно)
Представата за свобода, която придобихме през последните години, е може би най-изнервящият провал на демокрацията в България. И не просто провал, а пълен провал! Защото е болезнено ясно, че тя не е за всички. Свободата имам предвид. Купена е. Приватизирана е. Монополизирана е. Открадната е. И напълно осрана от едни хора. Тя вече не означава нищо, освен истерия, претенция, нахалство, егоизъм, наглост и безочие. Продължете да четете Свободата на хибридните хора
Абсурдът, в който живея
Във Франция един мъж пребиваше наред жените и стана олимпийски „шампион“, а сатанистите провеждаха откриваща и закриваща церемония без никакъв срам и свян. Напротив, много нагло. И тогава ни обясняваха колко сме прости, че не разбираме изкуството. Продължете да четете Абсурдът, в който живея
Не си липсваме
Очевидните някога неща вече приличат на миражи… Което е било – няма да бъде… Човекът (не само в България) се разпада и само външно прилича на себе си… Но е друг… Не друг човек, не и друго създание, а сянка, която подобно на развързано куче, е побягнала от стопанина си. Помислила е разхайтеността си за свобода и толкова дълго е тичала, че никаква обява “търси се” не може да я върне обратно. А и не знам дали все още съществуват подвижници, които биха плакали за нея… Губим се, но не е страшно, защото не си липсваме… Даже е cool! Продължете да четете Не си липсваме
Ах, този джаз
Не съм по филмите и спектаклите… По джаза пък съвсем… Затова си спомням много смътно “Ах, този джаз”. Простете, ако греша нещо, но мисля, че в него Рой Шайдър играеше умиращ театрален режисьор, който направи от смъртта си шоу и накрая пееше: “Чао, чао, живот! Чао, чао, щастие! Здравей, самота! Мисля, че умирам!” Та, той почти през цялото време си говореше със Смъртта. И съм запомнил как крещеше: “Вярност, вярност, защо постоянно повтарят тая дума, все едно, че е най-важното нещо на света?!” А? Така ли беше? Хубав ли беше филмът? Продължете да четете Ах, този джаз