Из „речника“ на бъдещия премиер

Недоразумението К. П., което ще бъде инсталирано на поста премиер на републиката, заяви две неща. Първото е, че лично ще се „заеме“ с ваксинирането на народа. Второто е, че гл. прокурор по-хубаво сам да си подаде оставката, за да не се „заеме“ той с него. Продължете да четете Из „речника“ на бъдещия премиер

Магистрала за един ден

– Е, как сте там, отвъд оградата? – попита ме моят приятел, старият гробищен аристократ Ушакис.

– И аз все още не мога да си обясня как сме? – отвърнах.

– О, ще си обясниш ти, ще си обясниш и хоро ще играеш! – рязко изкомандва той.

– Не може ли поне веднъж да ми спестиш отвратителния си хумор?! – кипнах.

Изгледа ме с миролюбивите си кучешки очи:

– Добре, извинявай, не се стърпях! Какво толкова има за обяснение?! Нима с вас се е случило нещо ново, нещо неочаквано? И друг път съм ти казвал, че човек не прави избора си в един ден. Той просто изразява това, което е станал, чрез многобройните си избори за нещата, които са по-важни от политиката… Продължете да четете Магистрала за един ден

Изяж това писмо

През последните дни много приятели ми писаха разтревожени, че не могат да си обяснят случващото се с нас. Споделих, че и аз съм объркан и нямам подходящи отговори. Затова някои от тях предложиха да напиша писмо на моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис, с молба да ни помогне да се ориентираме. Така и направих. Писах му накратко за последните новини отвъд оградата. И поисках да ни каже мнението си. Но не по обичайния си завъртян начин, а просто и достъпно. Точка по точка. Така и така, защото така и така… Не чаках дълго. Ето това ми е изпратил: Продължете да четете Изяж това писмо

Вопъл изпод лавата

Излязоха първите „резултати“ от масовото тестване на деца от първи до четвърти клас в училищата – някогашните светилища на знанието и културата. И всички ги прочетохме. Всичко на всичко, пет здрави деца – от няколкостотин хиляди! – дадоха „положителен“. И людете сякаш си отдъхнаха. Дори тези, които следваше да разберат, че тези резултати бележат най-големия позор в историята на нашето образование. Защо ли? Защото всички деца бяха изтеглени от светилищата на знанието и културата поради… пандемия. Процентът „пандемични“ деца показа цената на тая дума отлично. И най-естествената реакция на правителството и обществоно ни щеше да бъде ако не да си посипем главите с пепел заради извършеното кощунство, то поне да се засрамим дълбоко. Защо ли? Една дума – защото това са деца! Срам и позор пред тези мънички обещания за бъдеща България! Защото те бяха нарочени за заразители. И – о, аз съм уверен в това! – някои …вници тайничко са се надявали „истината да блесне“, т.е. да видят всички „неверници“ колко заразни са децата и да треперят, че тия мънички обещания за бъдеща България са всъщност… безсимптоматични убийци на нацията (не преувеличавам, вчера трябваше да отговоря и на такъв коментар!).
 
Не знам вие как се чувствувате, но аз се чувствувам заплют – като българин, като родител, като образован човек! Аз вече виждам избухналия вулкан, от чиято паст се лее, вълна подир вълна, не лава обикновено, а лава от лъжи. Толкова много лава аз не съм виждал през живота си! Но най-потресаващото за мене са ония човеци, които въпреки, че също я виждат, вече я сочат и клатят възбудено глава: „Това е новата вода, свиквайте! Старата вода, простичкото хаш-две-О, изтече и няма да се върне!“
 
И „шоуто“ ще продължи да доказва колко опасни са децата и как, „в името на живота на народа“ – този същия, лъгания от запад до изток и от север до юг мой народ! – децата трябва да ходят на училище с тестове, тестове, тестове… Защото светилища не трябва да има! Защото с лавата трябва да се направи компромис, иначе чистата вода на миналото ще ни умори от жажда!
 
Но изпод лавата все още излизат нищожни мехурчета човешки вопли. Те трябва да станат повече и повече, повече и повече – преди лавата да изстине и окончателно да се втвърди върху лицата ни!
 
13 ноември 2021 г., св. Иоан Златоуст

„И нека се молят“

История и акатист на иконата „Държавна“

Иконата на Божията Майка, наричана “Държавна”, била явена на православния руски народ на 2/15 март 1917 г. – в деня на отречението от престола на светия император Николай II, когато властта постепенно започнала да преминава в ръцете на безбожниците. Това се случило в село Коломенское, близо до Москва. Евдокия Адрианова, жителка на съседно село, три пъти сънувала, че има забравен образ на Пресвета Богородица, чрез който от този момент ще бъде явено покровителството на Небесната Царица. Евдокия ясно чула думите: “В село Коломенское има голяма черна икона, трябва да бъде извадена, очистена и нека се молят!” Продължете да четете „И нека се молят“

Гордыня и радикализация

На руски за българската дума гордост има две думи – гордость и гордыня. Второто е това, което ни пречи на всички нас да бъдем праведни. И с което трябва предимно да се борим. Ясно става, че да се преборим със световната неправда в този свят нямаме шансове. Навярно винаги е било така, но времето ни е характерно именно с тази си особеност. Личната борба със себе си.

Продължете да четете Гордыня и радикализация