Минути преди края… Стоях с един от опечалените пред прясно изкопания гроб. Чакахме да свалят ковчега от катафалката. На няколко метра от нас доволно махаше с опашка куче. Малко кафяво и много сладко. От тези, които, ако имаше как, би си взел вкъщи. Не ни обръщаше никакво внимание, защото ръфаше огромен кървав кокал. Някой подхвърли: “Не искам да знам чия кост гризе…” Избутах опечаления и застанах между него и гледката, докато пръстите му до кръв се впиваха в дървения кръст, който държеше… Истината е, че ми идеше да вия като гладно куче. Но не беше удобно. А и истинското куче не беше гладно… Продължете да четете Ще намери ли вяра?
Месечни архиви: декември 2025
Скръбта е вайръл
Имало е всякакви времена – окъпани в кръв и надменност, потопени в сълзи, притиснати от нахална безнадеждност… Какво ли не познава светът, как ли не се е опитвал да поругае своето спасение… Какви ли пропълзявания не е практикувал, за да се измъкне от покрова на разперените на Кръста Христови криле… Продължете да четете Скръбта е вайръл
Защото любовта е вечна!
17 години свещенство! А след няколко дни 50 години живот! Това си е повод за равносметка! И за проповед! Трудно се пише такава проповед! Можеш само да бъдеш искрен…
Видях много чудеса! Всеки ден през тези 17 години беше чудо! Защото всеки ден беше невъзможен! Математически невъзможен! Логически невъзможен. Системно невъзможен! Нямаше как да стане по човешки, изключено беше… И сега е изключено! Продължете да четете Защото любовта е вечна!