“Добре сме си ние с турците, гледайте си кефа”. Така Алеко Константинов иронизира тогавашната журналистика. Не е прав! Ние не сме добре само с турците. Ние сме добре с всяко робство! С всеки поробител!
Такива ни иска врагът. Не просто роби, а настоятелни в прислужването. Енергични роби! Роби до последно. Независимо на кого… Продължете да четете Мила Бангаранго…
Ние живеем в бъдещето. В свят без огради и ограничения. Църковният двор е в парка. И целият парк прилича на църковен двор. Няма дори храстчета, които да ги разделят. Границата между Белгия и Холандия е по-видима. Дружба си има свой Шенген. С езеро в средата. Продължете да четете Свободни и независими
Минута мълчание за тези, които положиха костите си в основите на нашата свобода. Изляха кръвта си в стените й. Пренебрегнаха земния си живот, за да има независима българска държава… Платиха съществуването й дори с лихва – сълзите на своите близки. „Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене… Ако умра, то знай, че после Отечеството си, съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те…“
Изпитвал съм върху себе си това!!! Продължете да четете Мъртвите живи
Много ме измъчва въпросът за свободата? Някак абстрактно звучи тая дума. Стана ясно, че всички (без изключения) разбират от това какво е и какво не е училището. Затова сядайте и пишете есе на тема: „Свободата е…“ Извадете един двоен лист и започвайте! Ще напиша и аз, а после ще сравняваме…
Живеем в свободна страна, нали? Сред свободни хора, нали? Значи…
Свободата е такоа, бате! Не ли? Продължете да четете Е такоа, бате – свобода…
Национален празник… Този израз ми се вижда малко двусмислен. Има хора, които не бива да бъдат принуждавани да празнуват 3 март. Той е просто против разбиранията им. Против светогледа им…
Ще празнуват само благодарните, защото разбират на какво трябва да се зарадват. Първо щях да напиша – само свободните. И това също е вярно. Този, за когото свободата не е ценност, няма какво да отбележи. За него слънцето изгрява и залязва с празни празници, в които има много ентусиазъм, но няма покой. Има екстаз, но няма радост. Празниците му са като един безкраен път без почивки за размисъл… И без смислена цел. Но после осъзнах, че всички сме роби на греха. Че външната свобода е само възможност, която почти никога не употребяваме. Продължете да четете „…Намъ …намъ“
Много хора ми честитиха днешния празник. Благодаря, братя и сестри! Честит да е и на вас! Прииска ми се да напиша нещо хубаво за отговор, но… Трудно ми е…
Казах си: ще изчакам, нека мине малко време! Може пък да ми хрумне нещо… Порових се из интернет, видях интервюта, изявления на разни обичайни хора в сайтовете на медиите… Не се просълзих, думите падаха на земята преди да ги уловя и се чупеха, защото отвътре бяха празни. Не успях да хвана нито една. След тях останаха само остри парчета стъклена обвивка (на които можеш да се порежеш) и усещането, че ще се дотътри чистачка и ще ги смете под някой скъп управленски килим. Продължете да четете Свобода? Хайде да я продадем – всички ще се наядем
Мъдър е народът ни. И затова е казал: “Всяко зло за добро.” Ето пример. При цялата удобна сервилност на медиите, те все пак понякога раждат поезия. Наистина, може да е неволно, може да е “случайно” стечение на тоталната липса на талант, но… Срещу точните думи няма какво да кажеш.
Гледам, че някои пускат снимки от празни супермаркети. Не се хабете. Каквото и да сте видели, накрая ще се е случило това, което са излъчили по телевизията. Не помните ли “Предречено от Пагане”? Как императорът казваше, че победата на Аспарух няма значение, защото в историческите книги ще пише, че е загубил. А какво избра Велизарий? Съгласи ли се да стане разпространител на това? “Ама, ще кажете, той не е бил на държавна заплата, не е зависел от рекламите!” Мо́ре… Продължете да четете Удобни вериги
(До 10 ноември и обратно)
Представата за свобода, която придобихме през последните години, е може би най-изнервящият провал на демокрацията в България. И не просто провал, а пълен провал! Защото е болезнено ясно, че тя не е за всички. Свободата имам предвид. Купена е. Приватизирана е. Монополизирана е. Открадната е. И напълно осрана от едни хора. Тя вече не означава нищо, освен истерия, претенция, нахалство, егоизъм, наглост и безочие. Продължете да четете Свободата на хибридните хора
Свободата… Цял ден всички повтарят тази дума. Наясно сме какво означава робство. Но какво е свобода?
Свобода е да не ядеш боб и шкембе чорба. Стига с тая балканска простотия, ухаеща на чесън. Да консумираме изисканите ястия на културния Запад… Не… Оттам идва модата да се храним с брашнени червеи. Убеждават ме, че е правилно. Че е демократично. Че е жизнеутвърждаващо. Ама е гнусно, бе… И през 16-ти век е било гнусно. Не! Това не е свободата! Продължете да четете Равнис! Свободно! Гледайте си кефа!
Хубаво казва Радичков, че хората си личат по огъня. Добрите оставят след себе си огнища, а лошите пожари. Тъжното е, че живеем във време, в което или пожарите са на мода, или не можем да ги различим от огнищата… И се греем на това, което ще ни изпепели… Продължете да четете Огнище? Или пожар?
