Като всяка болест и неблагодарността има свои разновидности и степени. Като всяка болест безсрамието може да доведе до смърт.

К’во па толкова? 

Ние сме болни от нещо, което се нарича „квопатолкова“. Поразява ума и сърцето. Първо ума, после сърцето. Или първо сърцето, после ума. Няма вече истински лекари, които да разберат. Има някакви хора в бели (и не само) “престилки” и “слушалки”, но те не могат да направят нищо. Т.е., могат, но не искат. Или искат, но имат и по-важни дела. Например, да си осигурят “най-белите престилки и най-лъскавите слушалки”. И да ги хвалят, награждават, сочат с пръст. Да им викат: „учителю, учителю“.  Продължете да четете К’во па толкова? →

Наистина ли ще маскирате децата си като мъртъвци (за Хелоуин)? Честно? Ама, като кои мъртъвци? Като покойните ви родители? “Ела, дъще, костите на баба ти би трябвало да изглеждат като на този костюм. Вземи, облечи го!” Или “Неее, стига, това е забавление, не става дума за познати покойници!” А? Ми що не сте казали? Знаете ли на какви купони ходим ние (поповете) през годината?  Продължете да четете До дъно →

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Поговорихме за разни актуалности. Пооплаках му се, докато той вяло се чешеше зад ухото. Помълчахме после… Накрая подхвърли:

– Виж, нещата наистина са прости. Купува се това, което се продава. А се продава това, без което можеш. За да си купиш това, което наистина намираш за важно. Дотук разбра ли ме? Продължете да четете Какво сте направили? →

Представете си държавник, който има всичката възможна власт… Дори без избори… Без нужда от кампании, от пиари… Власт, власт, власт… Колко копнеж има в тази дума, даже в самото й произнасяне! Колко примамлива суетна сладост! Какви дрехи! Какви главозамайващи питиета… Навсякъде около теб ниски салтанати! Пари, злато… И хилядите неща, които произтичат от тях… Възможности! 

Виждате ли лица насред тези възможности? Лицата на героите на деня? Включително и нашите сред тях?  Продължете да четете Няма пък! →

“Душата ми не е модерен ресторант, за да гуляят в нея разни дами!” – това е написано на саксията с почерка на трагичния Пеньо Пенев. А отзад въздига снага “Планета Пайнер”. Оттам излизат дамите, които гуляят из сърцата на съвременните българи.

Контраст, ще кажете… Малко е… Да, поетът с ватенката не е бил църковен. През по-голямата част от живота си е вярвал в комунистическата прелест… Обаче… На саксията пише – знаел е, че има душа. И че тя не е място за изискано хранене и просташка похот. А ние знаем ли това? Продължете да четете Душата ми не е… →