Веднъж моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис – ми сподели:
– Знаеш ли, след толкова години, прекарани тук, между парцелите, все още има едно нещо, което ме разтърсва…
– Охо, мислех, че си видял и свикнал с всичко! – учудих се.
– Да, видял съм… Но ти не ме разбра… Разтърсва ме и не мога да свикна, защото ме отвращава…
– Кое? – опитах да съм съпричастен. Продължете да четете Оплаквачки
Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Щом ме съзря, той се приближи, подаде ми лапа и викна приповдигнато:
– Бау!
Все пак е куче, какво друго да каже?! Но аз веднага разбрах какво има предвид. Протегнах ръка и отвърнах на поздрава:
– Ба-ба-ба-бааау!
Зарадва се, подскочи и подаде другата лапа, произнасяйки усмихнато:
– Бигири-бигири?
Беше въпрос, на който отговорих категорично:
– Бигири-бом-бигири!
Изведнъж приятелят ми посърна:
– Ами… Аз нямам бира, за да те почерпя!
– Нищо, почерпи с каквото имаш! – опитах да запазя ведрото настроение! Продължете да четете Бигири-бигири?
Нима наистина не разбирате?! Въпросът изобщо не е във войната! Не е в Русия или Украйна! Не е в маските и ваксините! А в това докъде ни доведе т. нар. преход. Политици, финансисти, експерти, леви, десни, чугунени сърца и гумени глави… Шоу-програми, просташки смешки, богохулства, кючеци (само когато сме пияни, иначе не), порочна чалга и порочен хип-хоп речитатив. Надежди, отчаяние, възторг – „този път ще се оправим“ и отново отчаяние. Дълбокомислени писатели, които разказват за коса, която расте навътре. Философи, които знаят кой трябва да умре, за да се оправи светът… И още много… 30 години вървене. Стигнахме там, закъдето репетирахме дълго време. Днес е денят. Дом, мил дом! Нашата Обетована земя е подлез, в който се бием и си крещим като животни. Заради България? Не! Заради злобните мисли, които някой чужд е поставил в главите ни като “справедлива” кауза… Просто нямаше как да останем върху родната земя. Твърде дълго сме пътували надолу, за да се пердашим и псуваме един друг на повърхността. Продължете да четете Подлезът на нашите мечти
