15 фрагмента към житието на преп. Мария Египетска

I. За елините, т.е. цивилизованите, образованите, учените, разумните, съвъпросниците на тоя век, искусните в спора и доказателствата, — с една дума, за «цвета на обществото» — Христос е безумство. Кръстът Христов е безумство. Затова Бог е избрал онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо (т.е. смята се за нещо), та никоя плът да се не похвали пред Бога (вж. I Kop. 22-29).

II. «Повестта за моето разпътство» — така нарича разказа за своя живот преподобната Мария. Достигнала висше съвършенство в добродетелите, умъртвила плътта си заради Христа, тя се самоназовава — блудница, сякаш казва: това е моето житие, това можах да извърша сама със себе си, без Христа.

Ето истинско самопознание! Без Христа ние сме блудници, ние сме способни единствено на блудство с този тленен свят. Такава е участта ни без Христа, по думите на светата — «блудство с всеки срещнат» предмет, човек, идея и изобщо прелюбодейно прилепване на сърцето към тварното, мъртвост по отношение на безсмъртното, небесното и вечното.

III. Изповедта на преп. Мария, в първата ѝ част, е съкратен изказ на днешната човешка «мъдрост»: «Непрестанно бях обхваната от желанието все повече и повече да потъвам в тинята на блудството: за мен животът се състоеше в това.» Невероятно е за повечето днешни хора да повярват, че има защо да пазят девството си (поне до брака), да се съвъкупяват единствено в законен брак и пр. и пр. Тинята на блудството е все повече и повече начин на живот.

IV. «Taка пристигнах в Йерусалим и през всички дни до празника постъпвах както преди, даже и по-зле. Не се задоволявах с юношите, които бяха с мен на кораба, но подтиквах към блуд и местните жители, и странниците.» Забележително е, че тъкмо в най-страшното падение на блудницата Мария Бог сякаш премъдро се е надругал над дявола, защото именно от тоя най-непрогледен мрак възсиява предивната заря на покаянието ѝ — образец на покаяние за всички времена.

V. Из това житие — като от далнина преди изгрев — струи неземна светлина! Първите озарения почват от пълното самоосъждане на Мария — тя се чувствува недостойна дори да погледне лика на Пречистата. Чувство дълбинно, нераздвоено. Мария явно е била проста душа — неспособна да лукавствува, да се самопреценява, да отмерва покаянието с познатата ни «мъдрост» за «прекаления светец». Нейната богоизбраност, струва ми се, не е случайна — такива прости души носят в своята простота могъщ залог за целомъдрието, което е невъзможно и при най-малко лукавство. Видяла гнусотата си, Мария изцяло заживява с това прозрение. Нищо вече не е способно да откъсне очите ѝ от покайното самопознание, от изразимото единствено със сърце съзерцание на това, че «аз не съм дух, а земя, прах и пепел — плът, а не дух». И това нейно съзнание мигновено я издига над мнозина подвижници, които тайно в сърцето си все пак лукаво си мислят (ако не с думи, с духа си), че вече са «дух», че имат «ведение» и че са достойни да водят други по пътя към спасението. О, да бих имал нейната болка, нейната рана да се отвореше в сърцето ми! И каква рана — оттук очите ти стават два непреградими извора на сълзи.

Дълбоко, предълбоко е това житие!

VI. Пък и каква е нейната простота — детска и доверчива докрай. В тая нейна простота, като в таен подмол, се е таяло синаповото зърно на великото ѝ отпосле целомъдрие. Защото, ако приложим тук думите на Лествичника — похвално и блажено е целомъдрието, което у някои е по природа, но не е то подобно на пресъздаденото от блудство чрез много скръб, сълзи и мъки; защото първото ни запазва от разтлението и страстите, а второто бива причина за най-високо смирение и кротост (срв. Стъп. 24:24). И (колкото и странно да се стори това някому) струва ми се, че въпреки ужасния си блуден живот, Мария все пак е стояла много по-близо до Спасителя тъкмо поради своята простота, отколкото огромно множество целомъдрени по плът, но не по дух. Защото няма по-отвратително блудство от лицемерието и лукавството.

VII. И Бог стори чудото — в един миг превърна блудницата в девица! Който не вярва, да прочете в това велико житие, как на следващия ден, след такива страшни падения, «когато не се задоволявах с юношите, които бяха с мен на кораба, но подтиквах към блуд и местните жители, и странниците», Бог я удостои не само със светлината на прошката, но и с Пречистите Си Таинства! Но и в самото утро на тоя ден у нея нямало никакъв знак за покаяние: «Аз, както и преди, тръгнах на лов за младежи». «О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!» (Рим. 11:33). И ако у някого от нас не достига простота, той би се съблазнил: «Как тъй на блудницата се дава Причастие в самия ден на опомнянето ѝ? Та това е пълно пренебрегване на каноните на Църквата!»

VIII. Ho да се наслади душевният ни взор още по-пълно на Мариината ангелска простота! Какво е нейното първо и последно желание, преди да умре за света в покаянието? — «Дай ми да зърна Светото Дърво, на което с плът е бил разпънат Роденият от тебе, пролял Светата Своя Кръв, за да избави грешните и мене.» О детска душа! О свято желание! Дай ми, казва, само да зърна — само толкова е било нужно на душата ѝ, да зърне Кръста, — и тя вече е готова да се възкачи на своя страшен и преславен кръст!

«Като зърна Кръстното Дърво, ще се отрека от света и съблазните му и ще отида там, където ти ме поведеш, Застъпнице за моето спасение.» Откъде това готово отричане от света, ако не от съкровищницата на простотата и кротостта, които в миг се разкрили в душата ѝ. И какво простодушие! — Тя не изпитва, не търси, не мъдрува. Тя се хвърля в огъня на покаянието, за да изгори докрай в него ветхия ѝ човек. Нейният живот сред греховния гмеж на света в миг е приключил. В миг тя е овладяла съвършено истинското богословие — не тя живее вече, а Христос в нея, защото всичките ѝ желания и похоти са умрели и тя е напуснала духом тоя разтлян свят.

IX. Според вярата ѝ Владичицата ѝ дава откровение: като че отдалече, тя чува глас: «Ако преминеш през река Иордан, ще намериш за себе си пълно успокоение.» Тук образно виждаме пътя към покаянието — премини последния предел на цивилизования свят, разкъсай всички връзки на духа си с духа на тоя свят. Не се връщай там, където си грешил. Не търси вече нищо от благата на тоя свят. Малцина са способни на такъв смел подвиг. А ето, че блудницата Мария, по своята детска вяра и простота, надмина мнозина още в началото на покаянието си.

Х. Тогава някой ѝ дал три монети, с които пречудната си купува три хляба, стигнали ѝ за няколко години! Ето какво означава отричане от плътта. За покаялата се Мария тая нейна взискателна плът вече е част от миналото. Всичко в нея е потопено в духовното — единствено то съществува за нейната просветлена, проста душа. Ето съществената разлика между душевното и духовното покаяние (и изобщо между всичко душевно и духовно) — първото ламти за наслаждения, второто — единствено за правдата Божия.

XI. «Като разбрах коя врата води в тази посока, тръгнах забързана, проливайки сълзи.» Сладостно е да се четат тези думи — как блажената вече всичко вършела с проливане на сълзи. Такава е наградата на простодушните — сълзи, които умиват лика Божий в душата. В тези думи отново трепка оная тиха и кротка светлина, която незримо пропива цялото това дивно житие.

XII. Страшна е била битката на преподобната с греха! Но на нея са ѝ помагали страданията и самата Пречиста Владичица, поръчителка на всички каещи се грешници. Ето какво разказва преподобната: «Когато се наканех да хапна нещо, сещах се за месата и виното, които ядях в Египет; искаше ми се да пийна от любимото си вино. В света много вино пиех, а тук нямаше и вода; изнемогвах от жажда и страшно се измъчвах. Понякога у мен се появяваше желание да пея блудните песни, с които бях свикнала, и това много ме смущаваше. Тогава започвах да проливам сълзи, биех се в гърдите и си припомнях обещанията, които бях дала, когато тръгнах към пустинята. Заставах мислено пред иконата на своята поръчителка, Пресвета Богородица, и с плач я умолявах да прогони от мен мислите, които смущаваха душата ми. Дълго плачех така и силно се биех в гърдите, докато накрая една чудна светлина ме обливаше и аз се успокоявах от вълнението. Как да ти призная, отче, за блудните желания, които ме обземаха? Прости ми, отче. Огънят на страстта пламваше в мен и ме изгаряше, подтиквайки ме към похот. Когато ме налиташе тази съблазън, аз се хвърлях на земята, обляна в сълзи, като си представях, че пред мен стои самата моя Застъпница, осъжда престъплението ми и ме заплашва с тежки мъки. Дни и нощи не ставах от земята, докато не ме озареше онази светлина, за да прогони мислите, които ме смущаваха. Тогава въздигах очи към своята поръчителка, като горещо я молех да ми помогне в моето страдание сред пустинята, и наистина получавах помощ и ръководство в покаянието. Така прекарах седемнайсет години в постоянни мъки. А оттогава и досега Света Богородица във всичко ми помага и ме ръководи.»

XIII. Покаянието е тайна на душата. Житията ни я разкриват, доколкото е възможно за думите, но винаги в пределите на духовното целомъдрие, според законите на което общението на душата с Бога е тайнство, подобно на брака. Неслучайно най-великите светци са ни оставили най-малко думи за собствения си духовен живот и опит.

XIV. «Ho оттогава до ден-днешен Божията сила във всичко е преобразила моята грешна душа и смиреното ми тяло, та аз само си припомням предишните лишения, като намирам за себе си неизчерпаема храна в надеждата за спасение: храня се и се завивам с всесилното Божие слово, защото „не само с хляб ще живее човек“.» С малко думи е изразено недосегаемото тайнство на обожението на човешката душа. Блажени благоговеещите пред вездесъщото Слово на Живия Бог!

XV. Пребогата майко, пречудна Марие: ти си там, дето не угасва светлината на целомъдрието, дето сияят в пълнота добродетелите, не замлъква славословието и Духът царува в душите на спасените — «В тебе, майко, без съмнение бе спасено сътвореното по образа Божий (душата), защото като взе кръста си, ти последва Христа и на дело ни учеше да презираме плътта, понеже тя изтлява, а към душата, която е безсмъртна, да бъдем усърдни. Затуй сега заедно с ангелите се радва, преподобна Марие, твоят прекрасен дух!»

Петко Т. Хинов