Портите на сърцето

Вход Господен и преподобна Мария Египетска

Псалмопевецът говори: „Подигнете, порти, горнището си… и ще влезе Царят на славата“ (Пс. 23:7,9). И ето, Църквата през тези дни ни представя Царя на славата, стоящ пред портите на Иерусалим. И ето, Църквата ни представя този Цар на славата, стоящ пред портите на нашите сърца и казва: „Подигнете, порти, горнището си… и ще влезе Царят на славата.“ И заедно с псалмопевеца пита: „Кой е тоя Цар на Славата?“ (Пс. 23:8,10) Това е същият Този, Който сътвори човека от земната пръст. И когато човекът съгреши, започна да го търси и каза: „Адаме, где си?“ (Бит. 3:9) И като видя, че Адам по собствена воля се отказа от благата на пресладкия Рай, Този Цар слезе на земята, за да го търси. Извърши дивни чудеса – възкреси мъртви, излекува болни, очисти бесновати. И когато не намери Адам тук, не се погнуси да слезе дори до ада, да разруши преградите и оковите на смъртта, за да може да измъкне затворения там човек. Защото много го беше обикнал…  Продължете да четете Портите на сърцето

Кой си Ти?

„…Измина много време, откакто свирих рокендрол… Измина много самотно, самотно, самотно, самотно, самотно време…“ Помните ли тази песен на Лед Цепелин? И да сте я забравили – не е фатално. Сетих се за нея през последните дни…

Наближи ли Страстната седмица и българският „културен“ живот се отчита с някое богохулство. Я „Последното изкушение на Христос“ ще покажат по телевизията, я някоя вулгарна театрална постановка ще излезе, я нещо друго. И тази година не прави изключение. Нещо повече – съблазните стават все по-изтънчени. Няма начин да не сте чули, защото ни проглушиха ушите. Оригиналната рок-опера „Исус Христос суперзвезда“ идва в България. С шест тира мюзикълът пътува към нас. НДК ще стане Бродуей и то не кога да е, а на Велики Четвъртък, Разпети Петък и Велика Събота. Рекламата на събитието е направо умилителна: „…В дните на председателството на ЕС, България ще може истински да преживее част от най-доброто изкуство създавано някога на Стария континент…“ Ако не се спомене председателството, както се казва, зрителят не би преживял истински катарзис. А такъв наистина се очаква да има. Защото вижте още какво пише: „…Христовата вяра ще стопли сърцата ни с музика, песни и танци в дните преди най-големият празник на Светото Възкресение!…“ (Оставям оригиналния правопис със сгрешения пълен член от сайта за закупуване на билети. За запетайки няма и да отварям дума.) Продължете да четете Кой си Ти?

Ще мине

„…Надминах убиеца Каин – и сам аз станах доброволен
убиец на своята съвест. И моята плът оживя.
Война неразумна повдигнах – аз, Твоят син най-недостоен
– война срещу своята съвест с лукавите мои дела…“

Днес на Повечерието се чете целият Велик покаен канон на св. Андрей Критски. Първата седмица на поста го четохме на части. После се изповядвахме. Молихме се! И днешният ден ще отмине, както и предишните… Всичко отминава като изядена и отопена със залък постна манджа. Но има нещо, което създава усещане за безсмислие… и тъга! Продължете да четете Ще мине

Да чуеш цветовете на черешите

Човек трябва да има периоди, в които поне да опита да затръшне вратата в лицето на речите и мислите на агресивното самолюбие. Защото те са преоблечени крадци, които не изнасят нищо от дома на душата, а внасят в него прашни кашони с погибелна празнота и непокаяние… Продължете да четете Да чуеш цветовете на черешите

Преп. Гавриил Ургебадзе: „Времето е велик дар“

В днешния свят човек лесно може да загуби духовни ориентири. Ето няколко наставления от един от най-ярките светии на нашето време – преподобния старец на Грузия архимандрит Гавриил Ургебадзе: Продължете да четете Преп. Гавриил Ургебадзе: „Времето е велик дар“

За нашата жажда

2 Неделя на Великия пост – на свети Григорий Палама – Марк 2:1-12

 

Велик светилник е свети Григорий Палама. И Църквата премъдро, освен в деня на успението му (14 ноември), празнува паметта му и във Втората Неделя на Великия пост. За да ни подтикне към подвиг и да ни покаже чрез него още едно Тържество на Православието, победа на Живота над смъртта. Продължете да четете За нашата жажда