Съществуват много случаи, когато „Христос и ангели“ се явявали пред аскетите и им давали удивителна сила, „дарове на Св. Дух“, които често водели заблудения до безумие или самоубийство. Но съществува и друга, по-малко ефектна форма на духовната заблуда, която не предлага на своите жертви големи видения, а само екзалтирани „религиозни чувства“. Това се случва, както пише епископ Игнатий, „когато сърцето жадува и се стреми към свети, духовни, божествени усещания, докато самото е напълно неподготвено. Всеки, който няма в себе си дух съкрушен, който открива в себе си каквато и да било добродетел или достойнство, който не се придържа непоколебимо към учението на Православната църква, а се ръководи само от своето собствено мнение, или следва неправославно учение – е в състояние на заблуда.“ Римокатолическата църква има цели наръчници за духовен живот, написани от хора в подобно състояние. Такава е например книгата „Подражание на Христа“ на Тома Кемпийски, за която епископ Игнатий казва следното: „В тази книга цари и от страниците й диша помазанието на злия дух, прелъстяващо и опияняващо… Тя привежда плътските хора в екстатичен възторг и опиянение, постигнати без труд, без себеотрицание, без разкаяние, без разпъване на плътта с нейните страсти и похоти (Гал 5:24), в прелъстта на тяхното паднало състояние.“ В резултат, както пише известният популяризатор на светоотеческото учение И. М. Концевич, „аскетът, който се стреми да разгори в сърцето си любов към Бога, да достигне чувство на блаженство, на екстаз, но пренебрегва покаянието, постига точно обратното: влиза в общение със сатаната и се заразява с ненавист към Св. Дух.“