Когато ми стане трудно, отивам на гробища. Ще кажете, айде, тоя пак почна с депресарските си истории. Питали ли сте се защо темата за покойниците ви натоварва? Помислете дали вярвате от все сърце във Възкресението? Дали умеете да го предвкусвате именно там, където привидно смъртта е възтържествувала? Дали знаете, че тя е победена? И че любовта може да се протяга отвъд нея? Продължете да четете Топлата длан на съвестта
Месечни архиви: октомври 2026
АХ, ТИ, НЕПОСЛУШНИЦЕ…
Чета вкъщи молитва към света Злата Мъгленска пред иконата й, а в главата ми се трупат въпроси. Не мога да се събера и да задържа вниманието си над думите. А и в душата ми се прокрадва настойчив срам. Няма кого да попитам – мъжът ми е болен и не искам точно сега да го разсейвам и него. Гледам, че и той се моли. Затова, ако имате минутка внимание, ще задам въпросите си на вас. А вие, ако имате време, ми отговорете. Продължете да четете АХ, ТИ, НЕПОСЛУШНИЦЕ…
Аз, “полезната идиотка”…
Горчиво. И болезнено. Не мога да реша дали е по-горчиво или по-болезнено.
Попаднах скоро на една арабска притча. Ще цитирам точно нея, защото ме обвиняват в нетолерантност към другите религии.
Вървял си един мъдрец с ученика си сред пустинята. И изведнъж в гърба му се забила стрела. Ученикът възкликнал:
– Учителю, имаш стрела в гърба.
– Трета! – отговорил учителят.
– Защо продължаваш да вървиш, а не се обръщаш да видиш кой я изстреля по теб?
– Никога не се обръщай да видиш кой праща стрелите в гърба ти. Може сърцето ти да не понесе техните лица. Стрелата ще я изтръгнеш някак, а лицето от сърцето – не.
– А ако зад гърба ти има враг? – попитал ученикът.
– Врагът винаги стреля в лицето. А в гръб само този, на когото си се доверявал. Продължете да четете Аз, “полезната идиотка”…
БИЛО…
“Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.” (Екл. 1:9). Така ни казва Свещеното Писание. И наистина… Всички тези неща, които говорим сега – съединението на християните, “дишането на Църквата с двата бели дроба”, общото съслужение на православни и католици, голямата любов – вече е било. Не е измислено днес. Ние просто се преструваме, че не помним. Духовната деменция засяга погледа в миналото – и към праведните, и към грешните. Но… То е било… Няма нищо ново под слънцето. Продължете да четете БИЛО…
ТОВА Е САМО ЛЮБОВ?
Отворена връзка… “Ние живеем в отворена връзка. Така сме се разбрали!” Чували сте го, нали?! “Не робуваме на стереотипи. 21-ви век е все пак!” И още…
“Да, казва тя, имам съпруг, но имам и други партньори. Знаете, тялото има свои нужди!”
“Психолозите са категорични, че изневярата освобождава психиката и спира процесите на остаряване.”
“Понякога споделяме леглото си с други двойки (и не само). И не намираме нищо осъдително. Просто се забавляваме. Пък и ставаме по-близки с другите. По-добри приятели!” Продължете да четете ТОВА Е САМО ЛЮБОВ?
Решимост в очите
Не помня началото. А и няма значение. Филм за втората световна война. Не беше съветски. Вероятно на някоя от страните от соц. лагера. Бях момче. Хванах края му. Ако сте го гледали, подскажете ми…
Нацистите бяха разрушили и превзели някакъв град. В импровизиран арест измъчваха човек от съпротивата. Може и да е бил главният герой. Висеше на верига, гол до кръста. Целият в кръв. А около него бяха строени обикновени граждани. Заподозрени в съпричастност към изтезавания. Уплашени, че може да споделят участта му. Разпитваха ги дали го познават. Мълчаха. Отричаха, но не изглеждаха напълно убедителни. Продължете да четете Решимост в очите