Горчиво. И болезнено. Не мога да реша дали е по-горчиво или по-болезнено.

Попаднах скоро на една арабска притча. Ще цитирам точно нея, защото ме обвиняват в нетолерантност към другите религии. 

Вървял си един мъдрец с ученика си сред пустинята. И изведнъж в гърба му се забила стрела. Ученикът възкликнал: 

– Учителю, имаш стрела в гърба.

– Трета! – отговорил учителят.

– Защо продължаваш да вървиш, а не се обръщаш да видиш кой я изстреля по теб? 

– Никога не се обръщай да видиш кой праща стрелите в гърба ти. Може сърцето ти да не понесе техните лица. Стрелата ще я изтръгнеш някак, а лицето от сърцето – не. 

– А ако зад гърба ти има враг? – попитал ученикът.

– Врагът винаги стреля в лицето. А в гръб само този, на когото си се доверявал.

Съгласна съм с призивите, които чуваме в последните дни за любов, единение и диалог. Но не им вярвам, ако в края на изречението, в които се употребяват тези думи, има обидни квалификации. И то от свои. От хора, които трябва да са приятели. От хора, с които се причастяваш от една Чаша! Каква е тая любов и какъв е този диалог? Направих фаталната грешка да се обърна. И тогава усетих стрелите още по-болезнено, като видях лицата. Наистина не знам как да ги изтръгна от сърцето си.

Гледах в ютуб проповед след Литургия на йеромонах Пимен, игумен на Германския манастир. Пак ще повторя – след Литургия! Тоест, отецът току-що се е причастил и с Христос в уста за 10 минути 7 пъти нарече мен и още 2100 човека като мен “полезни идиоти”. Не един път, не два пъти, нещо да се е изтървал – цели седем пъти. И след това завърши, че мисията на свещеника е да благовести мир. Първо се питам дали това е гласът на добрия пастир, който зове овците си по име? И как точно се съвместяват мирът и такива обидни квалификации? Това ли е научил той на Света Гора? На това ли го е навела тишината на молитвата и стремежът към покаяние? Нима не помни, че Христос казва: “…а който пък каже: “безумнико”, виновен е за геената огнена.” (Мат. 5:22) А който каже 7 пъти “безумнико”, защото идиот е синоним на безумник, за какво е виновен? И то не на брата си, а на над 2000 свои братя и сестри, сложили имената си в прочутата вече подписка срещу идването на патриарх Вартоломей в Рилския манастир? 

И в какво се състои в частност моят “идиотизъм”? Отецът обясни, че има три типа “полезни идиоти”. Едните са “бивши Фотиевци и княжевски старостилци”. Казвам си: ааа, аз никога не съм била при тях, дори не съм им симпатизирала. Вторите били “бивши протестанти”. И това отпада, протестантството винаги ме е отвращавало. Третите – “неофити, които не знаели къде точно ходят и в какво точно вярват”. За негово съжаление и от тях не съм. Трето десетилетие съм активно в Църквата. Имам си енория, изповедник и всички други необходими неща. За бонус съм и попадия. Какво правим, като не съм включена в нито една от трите групи?

И още. Всички 2100 човека от подписката са заклеймени като обикновен “електорат” и “зилотстващи кръгове”. И най-накрая, все още “не сме станали хора”. Първо искам да ти кажа, дядо Пимене, (говоря на “ти” не от неуважение, а защото се познаваме) в интерес на любовта и диалога, че през целия ми живот думите са били моя професия. И че нямам нужда да повтарям нещо 7 пъти, за да ти отвърна. И те уверявам, че в лице мога да стрелям с думи по-добре, отколкото ти в гръб. Но няма да го направя, именно защото знам в какво съм повярвала. И знам, че на злото трябва да се отговаря с добро. И съм сигурна, че за всяка дума ще отговаряме пред Бога. Хората казват, че си бил добър духовник и че готвиш хубаво. Моля те, ако със словото не ти се получават нещата, наблягай на манджите и така ще проповядваш мира, за който ратуваш. Защото като ми викаш, че съм “идиотка”, не ме правиш по-мирна. Напротив, всяваш смут в душата ми. И подхранваш най-лошите ми страсти. 

А понеже вменяваш на всички нас, че вървим срещу патриарха и че тази подписка е срещу него, а не срещу Вартоломей, това е несериозно и отива към клевета. Но чакай да те питам нещо: ти колко пъти защити нашия патриарх от потока ругатни и клевети, изречени от архимандрит Никанор, по негов адрес? Подписа ли се заедно с останалите духовници от Софийска епархия, когато Негово Светейшество имаше нужда от подкрепа? Ах, забравих, вие с Никанор сте дружки. Нали заедно служихте в Бигорския манастир, още преди да бъде призната от БПЦ-БП Македонската Църква. И понеже казваш, че монасите не трябва да правят нищо без благословение, на теб кой ти благослови тогава това съслужение с тогавашните разколници? И отново казвам, без обидни квалификации, защото аз само в края на този абзац преглъщам повече от 7. И защото си давам сметка, че обидните квалификации са и осъждане. Толкова. Дано не си изхвърлил иконата от семена на Пресвета Богородица, която правих повече от месец специално за теб. Чрез нея може да си спомниш, че съм ти сестра в Христа, а не “полезен идиот”. 

Като спомена, че “не сме хора”, да кажа и няколко думи за господин Смочевски, когото не познавам лично, както и той мен. В интервю, публикувано в сайта на Българската Патриаршия, повтаря почти същите обиди – “неофитите, зилотите, протестантстващите” – за хора, които не мислят като него за Критския събор. Толкова еднакво звучат с дядо Пимен, че за малко да си помисля, че някой спуска опорни точки и вкарва огромна група миряни и свещеници от Църквата в някакви легенди. Няма да дълбая в това в името на диалога и любовта. Не че не мога. 

Една квалификация обаче ми идва в повече – “виртуални човеци”. От нея до любимото на НКВД и ДС “бивши хора” е само половин крачка. Давате ли си сметка до какво може да доведе това? Един съветник на патриарха трябва да мери всяка дума, която употребява. И изобщо, да не си позволява подобни обидни квалификации. Работила съм не само като журналист, но и като пиар и съветник на политици. И категорично съм се противопоставяла на подобни фриволности, защото знам колко лесно хората прехвърлят думите на съветника в устата на началника му. Негово Светейшество непрекъснато говори за единение, мир и диалог. Точно сега ли трябва да му бъде вкарана индиректно в устата квалификация към паството му “виртуални клирици, виртуални монаси и витруални човеци”? В интервюто сам казвате, че сте и каноничноправен съветник на патриарха и думите ви, повтарям, са публикувани в официоза на патриаршията. Кога официалният сайт на БПЦ-БП се превърна в трибуна за осъждане и квалификации? Такива не трябваше ли да бъдат жълтите вестници?

Колкото до примера, който давате с монасите от Ставроникита, които ходили на въпросната конференция за Критския събор и били внуци на свети Паисий… Това е красив автогол. Именно към Ставроникита се е числял свети Паисий, когато е бил един от тези, които са спрели да поменават патриарх Атинагор около 2 години, заради икуменическите му забежки. Забежки, с които сегашният патриарх Вартоломей умело се конкурира. 

И на всичко отгоре, подобни квалификации “виртуални човеци” важат ли и към собствения ни Свети Синод, който през 2016 г. излезе със становище, в което се казва: “Проведеният Събор на остров Крит не е нито Велик, нито Свят, нито е Всеправославен.”? Тогава аз също писах срещу решенията на събора. Елате в енорията и ще се запознаем. Ще видите, че не съм виртуална. Ще направим кафе. И вярвам, че сме способни на приятелски диалог, макар и да сме на различни мнения. Аз няма да ви обидя, както вие правите с мен. И през ум не ми минава.

Но все пак ми се иска Православието вътре в нас да победи. Макар и за кратко. Това е възможно и в най-тежките ситуации. Както стана със споменатия вече архимандрит Никанор. Спомняте си онзи сутрешен блок на БНТ, в който отец Никанор беше отишъл да хули патриарха, а отец Владимир да го защитава. Да защити архипастира си! Та, след ефир в гримьорната, мъжът ми му казал: “Как не те е срам да хулиш съпругата ми, да се подиграваш с нашето бездетство и да ровиш гроба на баща ми. Нима може християнин да постъпва така?” И архимандритът направил поклон и поискал прошка. Спорно е колко е бил искрен, защото само след два дни продължи да хули в интернет отец Владимир, но факт е, че е поискал прошка. И ако на това е способен Никанор, който в момента подлежи на Църковен съд за обиди и непристойно за монах държание, на колко повече трябва да сте способни вие. 

Сега да дойда на същественото – подписката срещу визитата на Вартоломей в Рилския манастир. Всеки, който я е чел, е видял, че е написана със синовна обич. Не знам кой е нейният автор. Видях я в интернет. Прочетох я много внимателно. Няма обиди. Няма нахалство. Няма ултиматуми. Няма заплахи. С нищо не застрашава нито патриарха, нито Светия Синод. Ние не сме решението на възникналия проблем. Ние сме болката му. И вместо да превържете раната ни, да ни утешите, вие забивате стрели в гърба ни. 

В проповедта си отец Пимен каза, че го боли за неспазването на църковния етикет. Нас пък ни боли за каноните и догматите, защото не сме “електорат”, а живи членове на едното Тяло Христово. Ако в нещо грешим, много ли е да искаме същото отношение, което имате към еретиците – да бъдете и с нас любезни, приятни, отзивчиви и диалогични. 

Само си представете какво би станало, ако на конференцията за Крит г-н Смочевски беше нарекъл представителите на Римокатолическата общност “виртуални човеци”, а от амвона отец Пимен се обърне към англиканите с думите “полезни идиоти”. Не можете да си го представите, нали? Ами тогава защо си го представяте за нас? Защо ние да сме “полезни идиоти” и “виртуални човеци”, а протестантите, например, да не са? Не случайно народът е измислил поговорката “С чужди драг, вкъщи – враг.” 

Ние не сме врагове нито на патриарха, за когото не спираме да се молим, нито на митрополитите, нито на монасите, нито на съветниците. Запишете си го някъде и го поглеждайте, когато ви дойде някоя обида в ума или в устата: ние не сме ви врагове, а братя и сестри в Христа! В добрите семейства не се обиждат така. Това съществува само в семействата с проблеми. Българската Църква семейство с проблеми ли е, щом се държите по този начин и говорите така за нас?

Помните ли как свършваше втора част на филма “Рамбо”? Той изплака цялата си болка на полковника. Бившият му офицер нямаше доводи, за да му отговори. Затова просто подхвърли: “Само недей да мразиш родината си.” Рамбо направи учудена физиономия. Направо слисана. И рече през сълзи: “Да мразя родината си? Как можа да си го помислиш? Ние дадохме живота си за нея. Искаме просто тя да ни обича така, както я обичаме ние.” Давам не случайно пример с този елементарен екшън от миналото. Защото дори неговите сценаристи са разбирали това, което искаме да кажем и ние сега. Искаме просто пастирите и братята ни да ни обичат така, както ги обичаме и ние. Много ли е? 

И сега да ви кажа как свършваше историята, с която започнах. Ученикът пита учителя си:

– Как се живее със стрела, забита в гърба. 

А той му отговаря:

– Това, че имаш стрела в гърба, значи, че вървиш отпред.

Да напомня само, че е някак неудобно точно ние да сме отпред. Точно аз, като жена, да съм отпред, а някои да се крият зад полата ми, когато се налага да бъде защитавана Православната вяра. Това последното го казвам за всички онези духовници, които за всяко сътресение или притеснение в Църквата, казват: “Това не е наша работа, има си началници, ние да си гледаме требите.” И бързат да си шернат във фейсбук видеото на отец Пимен, че съм “полезна идиотка”… 

П.П. Беше редно тия неща да си ги кажем на четири очи, но не аз започнах публичния линч.