“Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.” (Екл. 1:9). Така ни казва Свещеното Писание. И наистина… Всички тези неща, които говорим сега – съединението на християните, “дишането на Църквата с двата бели дроба”, общото съслужение на православни и католици, голямата любов – вече е било. Не е измислено днес. Ние просто се преструваме, че не помним. Духовната деменция засяга погледа в миналото – и към праведните, и към грешните. Но… То е било… Няма нищо ново под слънцето.
Във втората половина на 13-ти век била сключена (Лионската) уния. И тръгнали рицари и униати да видят дали любовта е добре приета на Атон или има нужда те да я донесат.
Най-напред удавили монасите от Иверон. Вероятно от любов, не зная. После избесили монасите от Ватопед. Вероятно от любов, не зная. После изгорили монасите от нашия Зограф. Вероятно от любов, не зная. Тези мъченици отказали да съслужат с еретиците. Вероятно днес бихме ги нарекли фанатици, не зная.
Но не всички били като тях. В повестта за Светите 26 Зографски мъченици (почитаме ги на 10-ти октомври) се разказва и друго. Да, за това, което е било… Чуйте:
“Оттук беззаконните латинци преминаха на другата страна на планината, към юг, където монасите от Ксиропотамския монастир с клонки в ръце ги посрещнаха и ги приветствуваха със следните думи: „Мир Христов да бъде с вас!“ Латинците им отговориха: „Есть и да будет!“ и веднага след това заедно с монасите влязоха в монастира. Тук те подариха една част от заграбените богатства и се назоваха ктитори на тази обител. Монасите (каква съблазън!) се съединиха с еретиците. Но Бог, през време на молитвата, когато възгласиха: „За нашия архиепископ в Рим и за благочестивия цар“, погледна от небето и разтърси земята. Това място, където стояха недостойните иноци, както и стените на монастира и всички здания, се разпаднаха, подобно на Иерихонските стени по времето на Иисус Навин. Само част от една монастирска стена остана наведена за назидание на потомството. Мнозина от латинците загинаха през време на това земетресение, като останаха убити на място. А други, като видяха това знаменателно чудо, със срам и със страх избягаха на корабите си. Някои от тях пък се покаяха и останаха като монаси на Атон. Посрамените от Бога ксиропотамски иноци осъзнаха престъплението си, плакаха горко и като птици без гнезда се скитаха по горите, без да има къде да подслонят глави, понеже техният монастир беше напълно разрушен заради престъпленията им. Заедно с това се прекрати и чудото, което дотогава ставаше в този монастир в чест и слава на св. 40 мъченици… Така Бог наказва онези, които мразят истината.“
На Света гора разказват, че телата на отстъпилите от Православието монаси не изтлели. Останали като вкаменени в ужасяващи гримаси. Погребали ги в една пещера и ги показвали понякога за вразумление, докато един човек не починал като ги видял. Тогава затворили входа…
Ами… Това е било. Винаги може да се тества системата. Може пък Бог да е променил мнението си за любовта.
Честит празник на Светите Зографски мъченици. Не знам дали сме техни наследници. Не мога да преценя. Във всеки случай не и в любовта.
Линк към повестта за 26-те Зографски мъченици:
http://www.sveta-gora-zograph.com/manastira/slova.php?id=6