Чета вкъщи молитва към света Злата Мъгленска пред иконата й, а в главата ми се трупат въпроси. Не мога да се събера и да задържа вниманието си над думите. А и в душата ми се прокрадва настойчив срам. Няма кого да попитам – мъжът ми е болен и не искам точно сега да го разсейвам и него. Гледам, че и той се моли. Затова, ако имате минутка внимание, ще задам въпросите си на вас. А вие, ако имате време, ми отговорете.

Помните ли житието на света Злата, която честваме на 18 октомври? Тя била много хубава. Един турчин поискал да я вземе за жена и да я обърне към исляма. Младото момиче отказало. Затова турчинът притиснал родителите й, които започнали да увещават света Злата: “Пресладка дъще, смили се над себе си и нас… Отречи се от Христа, поне привидно, а Христос е милостив и ще ти прости този грях, сторен по принуда и насилие.” Света Злата обаче не послушала родителите си. 

Какво бихме казали днес, ако бяхме свидетели на случващото се? 

Нима майката и бащата на девойката не са били разсъдливи? 

И нима разсъдливостта не е най-високата християнска добродетел? 

Нима младите хора не дължат послушание на родителите си, които, според Божията заповед, трябва да бъдат почитани? 

Къде е послушанието на света Злата? 

Как може човек да се спаси, без да има послушание? 

Нима Бог не е любов и няма да прости нещо толкова дребно? 

Нима Той иска да се лее кръв в Негово име? 

Нима отговорността не лежи върху възрастните, които могат да преценят по-добре от младите кое е добро и кое е зло? 

Както паството дължи послушание на епископа си, нали така и децата дължат послушание на родителите си? 

Но какво отговорила света Злата: “Вие, които ме принуждавате да се отрека от Христа, не сте вече мои родители и мои сестри. Вместо вас Баща ще ми бъде моят Господ Иисус Христос, Майка – Пресветата Владичица Богородица, а сестри и братя – всички светии.” 

Житиеписецът нарича тези нейни думи “великодушно мъжество” и “мъдър разум, достоен за небесни похвали”. 

Но аз се питам, какво му е мъдрото на този разум? 

И дали това е мъжество или обикновена ревност не по разум? 

За какво в крайна сметка е цялата тази драма? 

Нима тя не знае очевидното, което ние чуваме от претендиращия за пръв без равни в земната Църква: “В центъра лежи самото Свещено – върховната абсолютна реалност, която се изразява по различни начини: като Бог, Аллах, Брахман или като Лъчезарната пустота.”?

Нищо страшно не би се случило, ако света Злата смени един начин на изразяване на абсолютната реалност с друг? 

Така излиза, нали? 

Обаче можем ли да застанем пред иконата й и да й кажем: “Ти си една фанатична зилотка, която не разбира свещения заряд на любовта, заключен в икуменизма!”?

Света Злата понесла жестоки мъчения и се преселила на Небето при своите братя и сестри – мъчениците, които говорили и се държали на земята също като нея. 

Обаче колко са тези ревнители? 

Както чух в едно телевизионно предаване, били като “капка в морето”. 

Мъчениците ходили ли са на конференции? 

Завършили ли са богословски факултети? 

Научни титли имали ли са?

Ходили ли са да съмолитстват с еретици?

Агенти на ДС били ли са? 

Не! Нямат нито едно качество, с което да претендират за говорители на Църквата. 

Ние тях ли да слушаме или квалифицираните хора на науката, достойни да изразяват вярата ни вместо нас – “полезните идиоти”? Нас, миряните, които трябва да изпълняваме функцията на безволеви мекотели от разред “мешести припадалки”…

Сега ще се намерят достатъчно умни хора да кажат, че се излагам. И че никой в България не е съгласен с първия без равни, който смята, че Бог, Аллах, Брахман и Лъчезарната пустота са едно и също. 

И като не го мислим, ще му го кажем ли в очите? 

Защото ако не му го кажем, както го е изповядала света Злата, излиза, че сме се снишили като родителите й… 

Нали помните къде отива Константинополският патриарх, след като отпразнува в България паметта на света Злата и на св. Иоан Рилски? 

Помните ли? 

Само след няколко дни отива в Асизи, за да потвърди думите си и да съмолитства със стотици представители на различни религии. Както е правил много пъти.

Това, че аз задавам тия въпроси, не е проблем. Ще изтрезнее утре някой учен, опиянен от радостта да види на живо супер звездата на Православната Църква и ще ме нахока едно хубаво. Предварително казвам – не се напрягайте да пишете, мили мои умници, въобще не ми пука.

Задавам тия въпроси за друго. Защото утре ще ги отправи към нас света Злата. И ще пита: 

“Аз неразсъдлива ли бях?”

“Нямах послушание ли?”

“Фанатична зилотка и ревнителка не по разум ли съм?”

“Христос и Аллах едно и също ли са?”

“И ако не са, вие защо мълчите?”

“От страх, както мълчаха родителите ми ли?”

“Или заради великата добродетел “да не се изложим пред чужденците”?”

“Аз в Църквата ли съм? Мъчениците в Църквата ли са? И какво учи тя? Или Църквата е ваше частно предприятие?”

Ако нямаме разумни отговори на тези въпроси, има голяма вероятност, докато празнуваме паметта й, света Злата да се отрече и от нас! 

Е, хайде, отговаряйте й. Аз за себе си намерих отговорите в края на молитвата. 

С лоши очи гледаме днешните изповедници на вярата, да знаете. Ама със същите очи трябва да гледаме и иконите… Защото ние други очи нямаме. Едни са… И едно лице… Не може да имаме едно лице за пред чужденците и друго за пред Христа. Това се нарича…

Не, братя и сестри, двуличието не е диптих! 

П.П. Мъжът ми прочете текста, докато го качвах във фейсбук. И подхвърли: “Ах, ти, непослушнице…” Реших тези думи да станат заглавие. Искам да бъда приятелка със света Злата, а не с лъчезарната пустота. А вие?