All Articles by Отец Владимир Дойчев

182 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

74 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

54 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

14 Articles

Влизай в храма!

Преди да започне вечерната служба за Въведение Богородично, а после и докато течеше петохлебието, гледах иконата на празника – как хубаво е украсена. И си мислех, че все пак има нещо трудно разбираемо за съвременния човек в тази икона, в този разказ, в тази история… Пресвета Богородица влиза в храма, посреща я свещеник Захария. И храмът очевидно е отворен (не съм и подозирал, че ще отчитам и тази подробност). А зад гърба Й стоят светите праведници богоотци Иоаким и Анна, насърчавайки дъщеря си да влезе в него. Същите тези хора, които само до скоро са оплаквали голямата болка на живота си – че нямат деца… Продължете да четете Влизай в храма!

Отдалечени

В житието на св. Иона Киевски (който го е чел, ще се сети) има един много интересен епизод. Вече почти към края на живота му, когато е игумен, някой чука с молитва на вратата му и влиза. Даже не един, а няколко човека. Предположил, че са братя от манастира, и понеже бил много зает и в изпитание, дори не вдигнал поглед. По едно време се усетил, че има гости в килията и се обърнал към тях. Оказало се, че това са непознати монаси. Много се притеснил, поискал им благословение, извинил им се, че не им е отдал дължимата почит. Най-старият от тях казал: „Аз реших да дойда при тебе с духовните си чеда, защото отдавна чакам ти да се обърнеш към мен за помощ или някакъв съвет. Ето, аз съм игумен на манастир „Св. Троица“, ти си игумен на манастир „Св. Троица“, знам какви са проблемите ти. Нима няма да ти помогна?“ Продължете да четете Отдалечени

А онази любов, която…

Да, знам! И на мен самоуверените гримаси по лицето на „християнската ни любов“ и фанатичната увереност в собствената невинност понякога ми идват много. Приисква ти се да спреш да гледаш към хладнокръвието на онези, които трябва да пламтят. Да изключиш телефона, да хвърлиш компютъра и да избягаш на някакво място, където няма ожесточени дебати за международна или вътрешна политика. Където смирението е разбирано лично, а не е само литературна възхита, разсейваща скуката на някой интелектуалец, презиращ телевизионните риалити формати. Продължете да четете А онази любов, която…

За нещастното щастие и Божия приятел

Св. Андрей, юродив заради Христа – 2 октомври

 

„Какво искам от живота ли? Просто искам да бъда щастлив“. Това е една от централните реплики на нашето време. Всички сме я чували, а навярно и сме я произнасяли. И все пак, при цялото желание, колко хора са наистина щастливи? Не много… Нали? Дори в първия момент не можеш да се сетиш за такива… Продължете да четете За нещастното щастие и Божия приятел

Омразата е волна птица

Не че обичаме да се мразим… Не… Просто сме свикнали! Мразим се делнично, сиво, обикновено, необмислено! Омразата е фон, който е пленил цялата картина и вече почти не се вижда какво друго е нарисувано на нея. Личат само щрихи! И понеже са неясни, специалистите анализират остатъците от обезличеното. И се мразят помежду си, защото са несъгласни един с друг! Всеки се мисли за специалист, но никой не подозира, че и другите се имат за такива! И ги презира… Така благородно, както само възвишените могат да мразят плебеите. Продължете да четете Омразата е волна птица

Вдигнат юмрук или прободена длан?

Да останем още малко заедно… Не се знае дали не са минути преди раздяла… Ти говори, а аз ще те слушам. Ще си представим, че си ми брат, че си моя плът… И искаш да ми разкажеш приказка. За довиждане… И тъй, започвай, слушам те… Искам хубав разказ, пълен с поуки и отговори. Какви ли? Ето какви… Продължете да четете Вдигнат юмрук или прободена длан?

Никога повече бесилки в България!

Има ситуации, в които думите почти нямат стойност! Мълчи ми се, намирам смисъл и полза в онова, което умът произнася в своите скрити кътчета! И все пак, някои неща не могат да не се изрекат! Би било недопустимо! Преглъщах, преглъщах, но възмущението си остава в устата ми със седмици. Пиша чак сега, защото чаках да мине Богородичният пост. Простете… Продължете да четете Никога повече бесилки в България!

Ако не дойдете на протеста…

От утре ви каня на протест. Нали това сега е модерно? Протест срещу беззаконието. Срещу безнравствеността и корупцията. Срещу мафията. Предупреждавам, че ако не участвате, ще ви помисля за страхливци. За хора, които знаят как да оцелеят, но не ценят живота. Извиненията са за безхарактерните. Помните ли кога участвахте в такъв протест? Или услужливо забравихте чия е вината за сегашното положение? Продължете да четете Ако не дойдете на протеста…

Незабележимият протест

През средата на Малашевските гробища минава река. Когато не е безнадеждно кафява, в нея се отразява небето. Това е хубав символ. Показва, че има път за душите нагоре. Но е възможно някой да последва и обратната логика. Макар и за секунди, във водата небето изглежда веществено. Щях да напиша плътско, но точно тук плътта не тържествува. Светът обича такива миражи и им се наслаждава. Продължете да четете Незабележимият протест

До приятел

Чакай, не си довършихме разговора… Да, знам, това е проблемът на тихото говорене. Първо не те слушат, защото понякога страхът блокира сетивата. После пък крясъците заглушават всичко. И смелостта… Загубата на памет превръща страха и смелостта в две страни на една монета. Не ме питай кой я хвърля. Още не сме стигнали до това място… Всеки хубав разговор има фабула… Но нашата доби някаква сюрреалистична посока… Продължете да четете До приятел