All Articles by Отец Владимир Дойчев

253 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

103 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

62 Articles

All Articles by Отец Владимир Дойчев

15 Articles

И ще живеем…

Ние всички се стремим към вечността… Но не в този момент, по-късно. Времето сега е такова… Изискващо… Трябва да се съобразиш… Няма как, времето е сирена! А кой помни къде са въжетата на духовните копнежи и здравата мачта на завети от минали поколения?

Ние всички сме склонни на саможертва… Но не точно за това, не в този заплетен контекст. Трябва да се оцелява! Първо да се оцелява. А някога, по-нататък ще блеснем с ярки дела. И ще живеем, ще живеем…  Продължете да четете И ще живеем…

Дали е така…

В началото исках да напиша само едно изречение. НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПРЕВАРВА НА ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА! Напоследък съм толкова уморен, че нямам желание да пиша дълги текстове. Но пък и да се мълчи не бива.  Продължете да четете Дали е така…

Иначе сме вярващи…

Имам чувството, че метрото в София е направено, за да служи като уред за измерване скоростта, с която градът погива. Всеки ден гледам пълни вагони с разплули се на седалките млади мъже и стоящи прави жени и възрастни хора. Малцина си дават сметка, че това е картина, унижаваща общото ни достойнство. Свикнали сме с всичко… Продължете да четете Иначе сме вярващи…

Някога българите…

Представете си държавник, който има всичката възможна власт… Дори без избори… Без нужда от кампании, от пиари… Власт, власт, власт… Колко копнеж има в тази дума, дори в самото й произнасяне! Колко примамлива суетна сладост! Какви дрехи! Какви главозамайващи питиета… Навсякъде около теб ниски салтанати! Пари, злато… И хилядите неща, които произтичат от тях… Възможности!  Продължете да четете Някога българите…

Блажно… Важно…

“Блажиш ли, блажиш ли, дедо попе?”

Задавали са ми този въпрос от прочутата реклама на шунка десетки пъти… Задавали са ми го млади и стари, спортно и елегантно облечени, с усмивка на уста или със свирепо свити устни… Задавали са ми го в автобуси, трамваи, тролеи, в метрото, в подлези, по улиците… Веднъж една кола намали рязко, докато се движеше по булевард България, за да може шофьорът да ми подвикне през отворения прозорец: “Ей, Нафарфорий, блажиш ли, да ти…” Какво нещо е животът?! Измислиш си някоя глупост, за да направиш смешен клип или скеч… Той мине и замине, но думите остават в главите на хората, за да ги стимулират към грях! Продължете да четете Блажно… Важно…

НЕ Е ПЪК ТУМНАЛО ТОЧНО СЕГА…

“…Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!” (Лука 13:34)

“…И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!” (Лука 19:41-42) Продължете да четете НЕ Е ПЪК ТУМНАЛО ТОЧНО СЕГА…

Акатист на преподобния и богоносен наш отец Никифор Прокажени Чудотворец (4 януари)

Кондак 1

На пречудния Божи избраник Никифор днес възпяваме похвални песни и принасяме всеумилни молитви. А ти, отче досточудни, от всякакви болести и скърби избави нас, които в умиление всеусърдно зовем:
Радвай се, преподобни Никифоре, избавящ ни с молитвите си от страсти и недъзи.

Продължете да четете Акатист на преподобния и богоносен наш отец Никифор Прокажени Чудотворец (4 януари)

От душа до душа

В крайна сметка, всичко е затова – да видим другия, да го почувстваме, да го прегърнем – от душа до душа. Да бъдем съпричастни с него, със страховете и надеждите му, с обикновения му делник, с празника му… Да попътуваме заедно по очуканите друмища на овехтелия свят… Ако не можем това, то поне да не му се надсмиваме, да не го ругаем, да не очакваме да ни е прислужник, да не чупим крилата му… Изпочупили сме един на друг крилата си… И знаете ли защо?! Просто можем да си го позволим…  Продължете да четете От душа до душа

И ние мълчим…

Те не се срамуват. И това далеч не е най-лошото. Въпросът е, че не се срамуваме и ние.

Християнинът не може да е равнодушен. Може да е всякакъв друг, но не и равнодушен. Ако е забравил копнежите на любовта си, вече е победен. Дори нещо повече от победен. Защото врагът не иска просто нашата капитулация. Опитва се да ни доведе до жалко състояние. До вид на гротеска. И после да ни покаже на Спасителя – доброволно унизени, гледащи през Разпятието като в нищото. Продължете да четете И ние мълчим…

Снимката, която изтрих

Толкова думи се изприказваха напоследък. Всякакви думи – конкретни, коректни, ангажирани, политически, геостратегически… Речи, изказвания, пропагандни клишета. Думи, изпромушили се иззад мазни усмивки и думи, изстреляли се изсред стиснати устни. Думи с изгубена стойност и думи с двойно изтърбушен смисъл.  Продължете да четете Снимката, която изтрих