Известният 96-годишен старец на Румънската Патриаршия, осъден заради вярата си по време на гоненията на 40 години затвор, от които 9 години е излежал, архимандрит Арсений (Папачок), за защитата на Истината:
Има свещеници, които биват заплашвани с низвергване от сан заради това, че защитават православното учение от съвременните еретически нападки. Какво да прави свещеникът в такъв случай? „Ако не млъкнеш, ако не спреш да говориш срещу католиците и икуменистите, ще бъдеш низвергнат!“ Какво да прави?
Казвам ви: трябва да можете да умирате, защото непременно ежедневно ще възкръсвате. Защото животът означава непрестанно умиране в защита на Истината. Ние не защитаваме хубавия великденски козунак. Ние защитаваме Истината, която е Църква, Вечност, Създател, Света Троица: Отец, Син и Свети Дух. Защитаваме Истината!
Истината – единственото, което носи покой. Ако ти не стоиш в Истината, значи не пребиваваш в Бога. А истината е само Една: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Какво можеш да изрежеш от истината?
Бог повече от всички иска мир, но не с дявола. Какво може да бъде общението между Истината и лъжата?
Какво трябва да правим? – ДА УМИРАМЕ за Истината, ето това сме длъжни да правим. И не може и да става въпрос за друго. Да защитаваме Истината, каквото и да става.
Хората се страхуват да защитават Православието, защото могат да си навлекат проблеми: да ги уволнят от работа, да гледат на тях като на чудаци. Страхуват се да не загубят работата си. Как да постъпят? Как да преодолеят този страх?
Скъпи мои, аз ви казах: за Истината трябва да се умира, а не само да си загубиш работата. А като не става дума за Истината, а за някакъв друг проблем, тогава се борете за своето място. Но ако става дума за предателство спрямо Истината, не се съгласявай никога, защото ще те очаква черна вечност, страшна вечност, защото ти си имал възможност да се окажеш в центъра на бялата вечност, но си се отказал. Това не е игра. Нашият земен живот е само залог за друг живот.
Повтарям: и ще преминете от смърт към живот. Само тогава започва животът. Осъзнавате ли това? Знаете ли каква радост обгръща душата, когато защитаваш Истината. В сравнение с другите радости, като успехите в работата или повишението на заплатата… Това е такава радост, която възражда, която дарява усещане за възкресение. Тези, които защитават Православието, биват осъждани като фундаменталисти, казват им „ти си екстремист, ти си горделивец“…
Скъпи мой, това не е гордост, а и даже да е, то тя се приема от Христос. Апостолите са защитавали Истината и ние се гордеем с това, че защитаваме Истината. Независимо от начина на изразяване. Истината може да бъде защитавана от всекиго. Затова и там, където е Истината – там е Църквата. Не там, където е шумно, където е тълпата, където е „нека да се помирим“. Православната Църква не е извършила нито една грешка в своето мистично проявление, за да кажем „нека да се помирим, сгрешихме и ти, и аз“.
Ако умираш, това е твоето щастие. Защото ти преминаваш от смърт към живот като изповедник, а не като безделник и страхливец.
За истината трябва да можеш да умреш. Не очаквай, че Бог във видима форма ще ти даде да победиш в ситуацията. Царството Небесно е много тихо, нямо. Оставя те да защитаваш Истината, но невидимо помага. Тайните сили не са известни на хората.
Но повтарям… пак повтарям: тази радост е толкова особена, умиротворителна, небесна, вечна… Скъпи мои, такава милост… да умреш за Истината, за Истината, която крепи цялата Църква.
Така че, да не позволим в края на времената, когато вече се вижда пристанището, да загубим Православието, да загубим вярата. Велик срам е да проявиш малодушие от страх. Скъпи мои, колко прекрасна е смъртта на Неговите преподобни…
Защитавайки истината, не знаеш какво ще се случи, Но Истината непременно, на всяка цена трябва да бъде защитена. И не отстъпвай, Бог дава благодат, но не на малодушните, а на героите! Не отстъпвай от позициите, защото животът няма друго по-голямо значение. Не виждате ли за какво става дума? „Слушай, мога да те убия или да те изгоня от работа“. „Изгони ме, защото ти си напуснал като глупак небесния строй, а не аз“.
Ти защити Истината, а не глиган или сърна от дулото на ловджийско оръжие, ти защити Небесните Селения, Владиката на Небесните Селения.
Скъпи мои, искате ли да бъдете щастливи? Умирайте за Истината!
Източник:
https://antieres.wordpress.com/2016/08/25/starets_arsenii_papachok/
Превод: Милена Дойчева
Бележка:
Архимандрит Арсений Папачок (в мире Ангел), един от най-значимите духовници на Румънското православие, е роден на 13 август 1914 г. в с. Мисляну, община Периец, област Яломица. През 1932 г. завършва училище по изкуства и занаяти в Букурещ. Приет е за брат на манастира „Козия“ през 1947 г. и последователно извършва поредица от послушания в скита „Чокловина“, област Горж (1948-1949) и манастира „Сихастрия“ (1949). През 1950 г. приема монашество в букурещкия манастир „Антим”, а на 26 септември същата година е ръкоположен за йеромонах в манастира „Слатина“. Подобно на голям брой будни духовници през комунистическия режим и отец Арсений не се разминава със затвора. Арестуван е на 14 юни 1958 г. и е осъден за „заговор против обществения ред”. По този начин преминава през затворите в Брашов, Аюд и Жилава, а през 1964 г. е освободен. След като излиза на свобода, е назначен за свещеник в Ардял. Известно време е игумен на манастира „Козия“, а от 1976 г. става духовник на Текиргьолския манастир „Св. Мария”. Представя се в Господа на 19 юли 2011 г. Отец Арсений, подобно на архим. Клеопа Илие († 1998 г.), чийто сподвижник е бил, е автор на много беседи на духовна тематика.