Когато у едно човешко същество душата потъмнее, вътре на нейно място се настанява демон, бяс, служител на Звяра, поднебесен дух на злобата, който почва да го управлява. Хитро и зло същество. Някои са обсебени и го знаят, а други просто му служат, без да осъзнават зависимостта си. И това са хора, за които трябва да се молим. Но вредните им дела мисля, че трябва да изобличаваме, нали? Понеже понякога са толкова подли, че повличат мнозина да им повярват…

На големия празник Възнесение Господне казваме „Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци“. И Той не ни оставя. Отива по-далеч от нас, но не ни изоставя. Дава ни ум и очи да разбираме и виждаме плановете на враговете, делата им на тия духове, които ни заобикалят и ни мислят само и единствено злото. Това е голямо откровение – да забелязваме и осъзнаваме техните козни, техните кроежи.

Възнесение се падна точно след 24 май, на 25 и в една тънка линия се свързаха няколко незначителни точици, по нея съзнателно или не стъпват онези, които се опитват да подвеждат и мамят. Мнозина им се връзват. Завладели са медиите, книжарниците, екраните с помощта на същите тия духове. Някои от тях дори признават това в прав текст, без никакъв свян. Сега ще ви разкажа, но без имена, ще се сетите сами или ще си ги изнамерите. Против хората нищо против нямам, желая им осъзнаване. Но срещу срамните им намерения съм длъжен да говоря.

Най-напред БНТ пусна филм от 2015 година със заглавие „Семейни реликви“. Ще му посветя отделен трактат, убеден съм – за стилистиката, образите, диалозите… Но тук само ще спомена, че внушението на тази творба беше опустошително и жестоко. Ужасно и категорично заявено – друго, казва това подобие на филм, не е възможно да съществува на Земята… Само и единствено депресия и пак депресия. Мрак, кал индийска, грозота, разруха, мизерия, лудост и нищо повече от депресия. Никаква светлина, никакъв проблясък, никаква надежда, братлета и сестрици мои. Това е, хора, крещи филмът – нищо радостно и добро, милостиво и топло няма тук, където всички ние живеем. Един от героите на филма заявява на баща си в лудницата, че иска да отиде в Индия да пасе крави. Не успя, защото го убиха цигани, индийци по своя корен. Индия дойде при него и го утрепа. Накрая произведението завърши с Govinda Jaya Jaya, натрапчивата песничка. Индуизъм, будизъм, йога-мога, кришна-мришна са култове към демони, явна служба на бесовете. Но за „софийската култура“, за онези шалчета от арт средите всички тия блудкави и мръсни бъркочи са твърде куул, копеле, просто не е истина! Един познат музикант ми го е казвал лично, след като се завърна от Тибет и Индия – копеле, тва е отговорът.

Жалкарско внушение! Какъв отговор, брат, какви са тия лъжи за интелигенти? Филмчето обаче разкрива много точно цялата будистка и индуистка безнадеждност, цялото им равнодушие и липса на милост и съпричастност. Полезен филм, въпреки че не става за гледане. Всеки нормален зрител, който успее да го изтърпи, ще се погнуси от „ценностите“ на източните бесопоклонничества.

Следващият диверсант през тези майски дни на 2017 се оказа един млад писател, подкрепен от солидното издателство, където отпечатват книгите му. В неговата или в нечия друга също толкова празна кратуна се зародило „предизвикателството“ да издадат класически български роман, написан с маймунски знаци вместо с азбука. Вредите от подобно деяние са много, но най-голямата от тях е, че тези хора, младият писател, солидната му и хлевоуста издателка плюс всички от отбора им, се подиграват с делото на мнозина светци, апостоли, просияли в Бога. Ама кво им пука на глупаците, Православието им пречи просто, не е яко, не им пасва на егоизма, не се нагажда според техните изисквания за лекота и неангажираност… Битката е ясна, латинизирането се опитва да настъпва чрез подобни „шегички“, присмиват ни се, че твърде насериозно се вземаме, а те са в състояние да опошлят абсолютно всичко и нямат ограничения за подигравките си. Това те наричат свобода. Латинизирането е свързано с икуменизма. С опитите на Запада да завладее нови територии и души по всички възможни направления. Тази битка е от векове, приятели, не се лъжете по съвременните термини „комунизъм, посткомунизъм, либерализъм“, много назад във времето е началото, свети Кирил го е отпочнал във Венеция. Та и до днес продължава. Диверсия в чист вид. Има такава стара война. Няма да сгреша, ако кажа, че още в Стария завет пише за нея.

Допълнението дойде от един смешник, на чиито смешки като малки се хилехме, но днес духовитостта му е преляла в семпла и надменна тъпота – светите братя били шпиони на Византия и били изпълнили перфектно шпионската си мисия да ни отделят от цивилизования латински свят. Безумие. Без – умие. Сакатлък сърдечен. Куку. Перко Наумов. Колко е жалко да се окаже, че под маската на смешника се крие тъпак.

Капакът беше самопризнанието в няколко интервюта на един нашумял писател, че бил издал книгата си на точно определена дата от този същия месец май, щото според окултистката нумерология, която изповядвал, това щяло да донесе успех на творбата му от два тома. Но не само това. Той не бил пишел за хората, чувайте, той пишел бил за „боговете“ и тук следва изброяване на имена на демони – Меркурий, Венера, Марс. С тяхна помощ човекът продава тираж от десетина и повече хиляди. Съвсем между другото и този списовател е свързан с онова издателство, експериментиращо с латиницата. Слочайност? Не мисла.

Да посветиш книгата си на дяволите – че как няма да го подкрепят в търговския му успех! Страшно е!

Всички тия диверсии на лукавия се навързаха пред очите ми точно на Възнесение, когато Христос отива при Бог Отец и ни оставя… Но не ни оставя сираци. Пак е близо до нас. Стига да Го искаме и да Го допуснем в живота си, братлета и сестрици мои мили.