Мили мои малки слепи кученца, мили мои Бах, Бетовен, Дико Илиев, Достоевски, Вонегът, Репин, Дечко Узунов, Микеланджело и Роден, Монтен и Ларошфуко, Ивайло Петров и Елин Пелин, Кустурица и Лунгин, хиляди знайни и незнайни, вашето непреходно време отмина и вашата непреходност изтля.
Вие създавахте илюзии, наподобявахте Божия свят и показвахте как да станем Божии Образи – преходът от подобие до образ беше вашата задача на велики творци. Лесно е да си подобие, иска се труд да станеш образ. Но вече нищо не е същото.
Големите езикови модели, стохастични папагали най-обикновени, наричани още артифишъл интелижънс и вещачка интелигенция на сръбски ви сдъвкаха и изплюха. Вече сте пост. Вече е след вас. Тик ток ви вдигна за воле и гемини ви шутира в миналото със страшна сила. Край на мача.
Приключихме с тези занимания. Няма време за лиготии. Поезия, епос, разкош от тонове, багри и форми, градации, кулминации и развръзки – всичко отиде в коша за смет с няколко кликвания. И вие клекнахте. Няма ви. Слепите кученца аха да прогледнат, но не би. Имитаторите се сдобиха с атомно оръжие и го използваха срещу вас.
Озовахме се в пустинята. Къде са историите ви? Къде е красотата ви? Какво се случи с Митя Карамазов днес? Маймуната влезна в танка – гледайте „Ъндърграунд“ на Кустурица и ще ме разберете. Гледайте после „Дом за вешанье“, пак от него, гениално произведения. Обаче няма да ги гледате. Ще си останете слепи.
Слепите кученца ги хвърлиха в дерето, завързани в чувал. Чакалите ще довършат останалото. Те това чакаха. А аз се чудя що не вият тази година – щото дочакаха. Своя миг. Гемини им го даде. Той е много любезен. Отстреля ви с добро отношение, мило и услужливо.
Всички сме малки слепи кученца пред Бога.
А имаше време, когато бяхме човеци за малко. Приключи. Фашагите победиха. Намериха начин. Те мразят човека и всичките му достижения. Взривиха стария свят. Новият, техният е отвратителен. Дори не ми се изброява с какво заместиха всичко прекрасно бандитите. А политиката я заместиха с наглост и безочие.
Останала е още малко съпротива, щото още сме малко живи ние, дето четяхме, слушахме и гледахме. Буквите, мелодиите и историите на бъдещите хора ще бъдат инкубирани в процесори и много рам памет. И без никакво страдание. Гладко, плоско, шаренко. Безболезнено, анестезирано, хахаха и хихихи, много яко, мега просто, без сътресения и обич. Ако пусна написаното дотук на „модела“, той ще го барне, ще го ошлайфа и ще ви заболи още повече от неговата версия, но аз не съм тропач, предател и доносник, ще си го довърша сам и нито една буква няма да му пратя за съвет – как да стане по-ясна моята – не идея, това не е идея – моята констатация.
Ние приключихме, човечество.
Никога повече няма да участвам в жури на конкурс за литература. Текстът му е първата специалност на папагала. После дойдоха картинките и мелодиите. Нагледах се на мизерии. Картинките му извикват погнуса. „Песните“ му са обида за всеки човек. И това е само началото.
Малките слепи кученца след нас няма да усетят разликата. Подобията няма и да подозират, че имат възможността и задължението да станат образи.
На официално тържествено почитане на жертвите и битката на Милин камък през май 2026 от колоните дънеше „патриотична“ AI „музика“, един от официалните гости отпред на трибуната беше водещият на „Панорама“, прогресивен човек, владеещ няколко езика свободно. Всички се радваха. Имаше и скара с кебапчета, драги мои ботеви четници, чувате ли ме там от Отвъдното? AI беше натъкмил мелодии и текстове, папагалът безмозъчен и безсърдечен, а публиката във възторг, ех, че прогрес.
Къде е Милин камък и утрепаните от глад и умора четници, къде са сървърите на „модела“ и всичките му гнили платки?
Къде е моята болка, къде са неговите нули и единици?
Къде е вашата любов, къде са неговите интеграли?
В Китай и САЩ е отговорът на втората част от всички тези въпроси. Там. Там са всички онези, които са планирали как да постъпят с всички ненужни малки слепи кученца. Те вече са изчислили с формули как AI да преброи песъчинките в морето и после да си запише данните. Преброени сте. Камерите ви броят всеки ден. Имате най-малко две на телефона си и няколко хиляди по улиците, по които минавате.
Технофашизмът не смята да преговаря с Кустурица и Достоевски. Тях не ги брои.
След края на изкуството човекът е свършен. Той няма да може да бъде вече дори и подобие, след като не може да твори подобно на Твореца. Изкуството си отиде заедно с подобието. „Векът е разглобен“, пише Шекспир преди няколкостотин години. Готово – сега вече човекът е разглобен.
Един от последните поети и музиканти на Съпротивата е Стефан Вълдобрев. Друг такъв поет и музикант, Иван Ненков, е повече като мен, не се съпротивлява, защото с кого да се биеш? Със сървъра?
Вълдобрев просто продължава да твори и не мрънка като мен. Така е, правим каквото можем – докато можем.
Не е заплаха това, което казвам. Само потъгувах малко за творците и осъзнах, че творците, подражаващи на Твореца, вече са заместени от една глупава машина с едни евтини алгоритми. Ножът е опрял до кокала. На повечето не им пука. И аз също не мога да променя нищо. Нататък в тази обидна посока решиха, че ще ни водят технофашистите.
Но ще има поезия. И кино ще има. Художниците ще пресъздават картини от този прекрасен свят. До неговия край.
Пружинката на пластмасовия папагал ще се развие.
