Плочките в България много често са криви. Надигнали са ги корените на някое здраво дърво или “майсторите” са си оставили ръцете, различни причини има. Вървиш си по тротоара съвсем спокойно, стъпваш си кротко и плочката “плюв”, облива чепиците ти. Зависи какъв дъжд е валял. Дъждове всякакви в Родината ни напоследък. Продължете да четете Балада за плюещите плочки →

Векът е разглобен – казва принцът на Дания. Това някъде в Средновековието се било случило според Шекспир. А днес вече е сглобен векът. Подредиха си го, още малко им остана. Сглобка след сглобка. Сглобяването е процес обратен на творчеството и имитиращ творчеството. Продължете да четете Сглобеното време →

Сега ще ви припомня едно от Божиите чудеса, явление от света около нас, което е свидетелство за Божия замисъл. Думата “рекурсия” се ползва най-вече в математиката, но и тази естествена наука е също в списъка с чудесата и може много нагледно да ни обяснява “с ябълки и круши”, че животът ни е смислен и целенасочен.

Най-просто казано: голямото се повтаря в малкото. Микрокосмосът и макрокосмосът са устроени по един и същи начин. Матрьошките са друг такъв илюстративен материал. Или ако поставим две огледала едно срещу друго.

И създава Господ човека по Свой образ и подобие – ние човеците сме с изначално заложена у нас божественост. Способността ни да творим го доказва – ние можем да създаваме, защото Бог създава, а ние сме Нему подобни. Без да се заяждам със своите приятели природолюбители, които смятат човека само за една от животинките на планетата, не най-важната и в никакъв случай венец на творението, ще кажа, че животинките не създават картини, поезия, мебели и компютърни програми.

Животът – голямото – се повтаря в деня – малкото. Сутрин се събуждаме, раждаме се за новия ден, сутрин ни е леко на ума и сърцето както на новороденото дете му е леко. В следващите часове ние се товарим с все повече мисли и чувства, а вечерта се стъмва, идва мракът и ние заспиваме. В много молитви се говори за “незалязващия ден”… Всеки си има разни топли детски спомени. Един от моите е как баща ми и чичо ми са се събрали в къщата на баба и са си пуснали да гледат мач с “Левски”, жените нещо правят, а децата си играем, излизаме навън, връщаме се, а денят не свършва и не свършва, защото е някъде към края на юни, толкова дълъг ден, че не си спомням вече кога е започнал, десет вечерта е, а още не е съвсем тъмно и все така всичко си продължава и нищо не свършва, ден с усещане за вечност… Този ден ми е малкият пример за Онова Голямото.

Ние живеем като безсмъртни. Никой в ежедневието си не е настроен за края. Този край тук. Защото душата така е създадена – за Вечността. И тя предчувства Вечността, когато е чиста и детска. Топло ѝ е на душата и хубаво, защото пребивава в благодатта на Бога. И това е част от същото божествено повторение на голямото в малкото. А когато потъмнее и се натовари, когато се обгради със суета, това усещане се изпарява.

Повторението на голямото в малкото присъства и в Златното сечение, друг Божи феномен, пропорцията на красотата. Примерът в уикипедия е просто обяснен с една права, разделена на А и В, А е по-голямата част от В, цялата АВ се отнася към А, голямата част, както голямата А се отнася към по-малката В. Повторение. С точно определено съотношение. По-малката част повтаря по-голямата и вътре в по-малката има още по-малка – като снежинка. Учените наричат тези форми фрактали.

И когато можем да наблюдаваме снежинките и всички други чудеса, когато можем да им се радваме и да ги изследваме, да изчисляваме формули и да СЪтворяваме нашия свят, как може да забравяме да славим Господа, който е устроил всичко по такъв начин! Как можем изобщо да допуснем в себе си съмнение за Неговия промисъл? Изнагляваме и спираме да Му се доверяваме. Замотаваме се в какви ли не конци, оплитаме се, негодуваме, гневим се… Дадено ни е да видим малко и да се досетим за голямото. Не ни е дадено всичко, защото не сме големи. Заложено ни е да бъдем, но от нас зависи да станем. Ние сме слепи котенца за Божия промисъл. Даде ни се малко повече и се надуваме, съдим другите, гледаме с презрение на този и онзи поради това или онова.

По образа Му сме създадени, обаче за подобието Му трябва малко да се постараем. За да видим и съхраним голямото вътре в малкото, се иска само това – усилие. А усилието е друг физичен закон, за който ще ви припомня някой следващ път, ако съм още тук.

Всичко унищожиха. И продължават. Няма да се спрат до края. Вчера съседът вика хайде с мен за риба на реката. Той е на 74, има джипка стара хонда, спи в нея, като иде за цяла нощ, аз си взех палатката, че от похода не е ползвана, да видя дали ще мога да поспя така навънка. Понякога спя дълбоко. И не сънувам. Друг път сънувам неща, които не искам да ви разказвам. Продължете да четете Бракониери →

По един начин боли тялото. По друг душата. Болката е дар от Горе. Всяка една. През април, май и юни миналата година ме боля тялото. Изкривих се. Ходех на една страна и не можех да живея нормално. Откриха ми дискова херния. Душата крива и тялото криво. Продължете да четете Формата на болката →

“Преди всичко не вреди”. Това е основен принцип в медицината, заявен още в древността. Продължете да четете Primum non nocere →