Със следващата метафора ще се опитам да наподобя стила на отец Владимир, макар да ми е ясно, че няма да се получи добре. Всеки си има своето лице пред Бога и своите думи. Неговите са свещенически, а моите на грешник от най-подлите. Продължете да четете С приоритет→
Това стихотворение са го рецитирали войниците из окопите през ВСВ, писали са го на близките си у дома… Те са били на крачка от смъртта. Някои са се завърнали. Други не, но думите са оставали. И не са спирали да се чакат. Понеже тя не ме чака, защото Там време няма, го ползвам единствено като метафора. Продължете да четете Жди меня→
Нема такова нещо като „всеки си знае“ и „има много истини“. Не може всеки да си знае и има само една истина, така е устроено Битието – Една Истина за всички човеци навсякъде. Българската поговорка „Ни се кара, ни се води“ съответства на английската за моркова и тоягата, за доброто и лошото ченге. Продължете да четете Строгост→
Обществото открай време се нуждае от организация. Подредба и йерархия. За да може това общество да е стабилно, да расте, да се раждат деца и умни хора да стават. И винаги е имало един началник, който да се грижи за осветлението и паважа в населеното място, един учен да мисли за израстването на децата и един духовник да моли Бога за душите, когато се раждат, венчаят и си отиват от този свят. Продължете да четете Даскала, кмета и попа→
Текстът е продължение на „Кучешки език“, но не разбирайте, че имам нещо против кучетата, напротив, много ги обичам. Само ползвам метафората, както я е ползвал и Булгаков в своята фантастична история. На един човек му присаждат сърце от куче. Продължете да четете Кучешко сърце→
Във втори век преди Христа едни езичници завземат Йерусалим и в Храма пекат прасе, което си е мерзост откъдето и да го погледнеш. Прасето не е ядливо същество за някои народи. А отгоре на това са извършили сквернота, защото са почитали гръцките идоли, известни ни от митологията, и на тях са принасяли жертва. Така възниква изразът „мерзостта на запустението“. Продължете да четете Мерзостта на запустението→
Спокойно, няма да се присмивам на сериала по бнт. Мошениците психоаналитици също трябва да си изкарат заплатата. Има сред тях обаче и свестни, един такъв ме вдъхнови сега и ще го цитирам тук, доктор Боровских. Продължете да четете Тревожност→
Четири години по-късно още ги срещам по улици и автобуси – хората с маските. Те са свободни да си закрият суратя с платче, през което си минават свободно всички радиовълни и микроорганизми. Защото радиовълните и организмите също са свободни. Всички са свободни – една свобода е настъпила… Продължете да четете Статуята на свободата срещу Паметника на незнайния воин→
Във Франция един мъж пребиваше наред жените и стана олимпийски „шампион“, а сатанистите провеждаха откриваща и закриваща церемония без никакъв срам и свян. Напротив, много нагло. И тогава ни обясняваха колко сме прости, че не разбираме изкуството. Продължете да четете Абсурдът, в който живея→
Когато преминем оттатък, няма да има вече мъже и жени в тукашния смисъл. Ще има души, които са свързани вовеки в едно. И тогава тя пак ще може с очинки да ме погльода и с устинки да ми продума. И тогава чак ще бъда отново цял. Продължете да четете С очинки да ме погльода, с устинки да ми продума→
"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)