Сега ще ви разкажа нещо кратко. Не знам ще има ли 2, демек втора серия, може и да се появи, затова сложих 1.
Опитвам се да напиша от известно време една книга със заглавие „Даскал“. Имам вече 8 години опит и продължавам да влизам в клас все още и всеки работен ден се изправям пред децата. Това ми доставя удоволствие, наистина. През тези години изпитах какви ли не усещания, досада, мъка, разочарования, но днес вече стигнах до едно притихване.
Свети Порфирий Кавсокаливит, който често ми помага с думите си, съветва да въздържаме езика си, да мълчим и замълчаваме, когато не бива да казваме нещо неуместно или погрешно. С малко разсъдителност и търпение става. Всички знаем онова усещане, че разбираме, че ще кажем нещо гаднярско и въпреки това го правим, не можем да си въздържим езика.
А този съвет ако знаете колко ми помага днес!!! Но не ми помага само заради това, че не издигам глас да крещя в класната стая… Да викаш срещу двайсет и пет млади гърла е кауза предварително загубена. Никой няма да те отрази, само ще те заболи гърло и ще се ядосаш… А яд означава отрова. И това е азбучна истина в даскалския занаят. Не бива да повишаваш тон. За жалост и мъка малцина го спазват, става ми мъчно за колегите, които се опитват да надвикат силата на младите гласове цели 45 минути.
Но по друг начин ми помага свети Порфирий. Сдържиш ли се, замислиш ли се, преди да си се скарал или отегчил, запазиш ли мълчание за миг, точно когато вече ти се струва, че положението е неудържимо, тогава идва чудото. Тогава в един радостен миг всички деца млъкват и зяпват към теб с приятелско чувство. Тогава вече започва истинският диалог. Той може и да е за кратко, може и да е за пет минути, след които отново шумът започва, но ако ти владееш ситуацията, ако твоето мълчание и твоите думи управляват вашата среща, ако просто ги завладееш, ти – тях, накрая всички сте доволни. Ти си вършиш работата добре. А те са разбрали, че насреща имат жив човек, комуто подобава внимание. Звучи просто, но се иска опит, а най-много се иска смиряване и внимание първо от страна на даскала. Във всеки един миг.
Не знам дали ви го обясних добре, в тая професия е като във всяка друга – или ставаш за нея и я вършиш с кеф, или по-добре да я смениш, щото е мъка по-лоша от доживотен затвор. Сега да не помислите, че съобщавам колко добър даскал съм… Това ще се види, когато тия деца се явят някъде на външен изпит. Едно е да обучаваш, друго да възпитаваш. И само ви споделих някои мои изводи и прозрения от тоя скъпоценен опит.