Владика Николай Велимирович има една много трогателна проповед, посветена на Църквата. В нея той ни припомня за това как Ной се спасил от потопа на здрав кораб. Така и ние, в потопа на безумие и грях, който ни залива, трябва да потърсим здрав плавателен съд. Здрав кораб с опитен екипаж и още по-опитен Капитан, Който да ни отведе в другия край на пътуването. Оплачете глупостта на тия, казва той, които твърдят, че отвъден бряг няма, които ви призовават на риболов покрай брега и приемете предизвикателството на това пътуване.
За съжаление обаче, ние като че ли сме далеч от това, което светителят ни говори. Предпочитаме да стигнем до другия бряг не на здрав кораб, а на яхта за развлечения, която да ни позволи да се наслаждаваме на всички блага на този свят. Но при първата буря, при първото надигане на вълните на безумието, които понякога сами предизвикваме, тази яхта се разпада и от круиза ни не остава нищо. Освен може би само плуващите на повърхността празни консервни кутии, в които доскоро е имало черен хайвер…
Тъжно е това наше пътуване, понеже не просто потопът е безумен, а ние сами се включваме на неговата честота. Ставаме част от него. Или което е по-зле – решаваме, че само с наши сили можем да управляваме яхтата си, шарената си красива лодка, надраскана с графити от суета, самочувствие и гордост. Мислим, че можем да държим здраво руля и да победим онова, което светът е приготвил за нас.
Постепенно обаче времето минава. Връхлитат ни буря след буря и ни наляга отчаяние. И псалмопевецът е забелязал как когато дойдат големите вълни, моряците обикалят палубата като пияни, разбирайки, че животът им вече не е в техните ръце (виж Пс. 106). Е, нужен е Някой, Който наистина може да противопостави Своята сила на силата на безумието, на силата на греха и да успее да го победи.
Има много популярна и поучителна случка за това как моряци пътували с един кораб, бесовете ги нападнали и скоро щели да потопят лодката им, но дошъл светителят Николай Чудотворец и ги спасил. Ние също се намираме в такива обстоятелства. Някои се опитват да се забавляват с бесовете. Страшни неща се изричат в днешно време. Неща, които със сигурност са разплакали светиите на небето. Чувал съм да казват колко забавно би било в ада. В мъката и в безнадеждността няма нищо забавно. И да не дава Бог някой да види наистина „забавността“ на ада. Да не дава Бог да се забавляваме до смърт.
Ако не е бил свети Николай Чудоворец тогава, ако не е той и сега, ние сме безпомощни. Защото е опитен моряк от Христовия кораб. Понякога Христовият кораб изглежда неугледно, изглежда демоде. Но онези, които се забавлявали по времето на Ной и се подигравали на кораба му, се издавили. А Ной в своя „ковчег“ достигнал до момента, в който видял знака на Божията милост – дъгата.
И тъй, човек трябва да се стресне и да разбере своето собствено безумие. Безумието на греха, което го отвежда на дъното на морето на света, на дъното на морето на живота. Псалмопевецът казва: „Бездна бездна призовава…“ (Пс- 41:8). Така и бездната на нашата неспособност, на нашето неумение, на нашата обърканост, на нашата уплашеност, трябва да призове безграничността на Божието човеколюбие и застъпничеството на светиите.
В един канон на св. Николай Чудотворец се казва: „Дай ми ръка за помощ, Николае, като се молиш на Господа, понеже ме потапя бурята греховна, и доведи ме в тихото пристанище на покаянието, отче, с твоите молитви.“ (Песен 5). За да стане това, човек трябва да надвие над себе си. Над собствената си гордост, която го дърпа към дъното и да потърси пристанището на молитвеното застъпничество Николаево. Да поиска наистина да доплува до Царството Небесно, послушен във всичко на Капитана на единствения възможен кораб – нашия Господ Иисус Христос, Комуто чест и слава с Отца и Светия Дух вовеки. Амин.