Преп. Гавриил Ургебадзе: „Времето е велик дар“

В днешния свят човек лесно може да загуби духовни ориентири. Ето няколко наставления от един от най-ярките светии на нашето време – преподобния старец на Грузия архимандрит Гавриил Ургебадзе:

Някои казват, че имат любов в себе си, а даже не знаят какво е любов, какво представлява тя. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. (I Кор. 13:4-7). Това е истинска любов и в това е човешкото щастие.

***

Ако презираш макар и само един човек, ти си далеч от Небесното Царство. Любовта е майка на всички добродетели. Сърцето принадлежи преди всичко на Този, от Когото ти е дадено – тази е първа и най-голяма заповед. (Мат. 22:38)

***

Ако видите човек да съгрешава дори и в смъртния си час, не съдете. Осъждането и осмиването са големи язви за душата. Господ говори: „Кой си ти, човече, че съдиш вместо Мен!“ – с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери (Мат. 7:2). Осъждането е проява на човешка глупост, то показва, че човек не е познал достатъчно Бога и самия себе си.

***

Бог е любов. Той е милостив и човеколюбив. Но не забравяйте, че Той е и Съдия… Когато Бог иска да извърши съд в този свят, Той отвръща Своя лик от това място. Адът е отдалеченост от Бога. Когато любим човек умира и телесно се разделя с нас, ние скърбим. Помислете колко страшна и голяма беда е отдалечаването от Бога. Господ не оставя човека – човек се отдалечава от Бога!

***

Времето е велик дар. В него човек може да намери спасение, а може и да погине завинаги. Човек трябва неуморно да се стреми към Бога и когато Господ види това, Той го дарява с всичко необходимо.

***

Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28). Тези думи винаги предизвиквали сълзи в очите на стареца и той казвал: Отрудените и обременени са грешниците и големите грешници. Но с помощта на поста, молитвата, покаянието и светото Причастие големи грешници са ставали велики светци. Всеки грях е вражда с Бога! Не се ли боите да враждувате с Него?! Не задържайте в себе си извършения грях, той като смъртоносен меч виси над вашия живот. Бързо идете при свещеника и се покайте. Там Самият Господ, прощаващ греховете и милосърден, ще прости греховете ви чрез своя служител. Горко на този, който не разбира тайнството Изповед, защото то е спасителна Божия милост, изпратена от Бога на човека.

***

Отец Гавриил често шеговито питал своите гости:
– Ти грешен ли си?
И когато на поставения въпрос получавал утвърдителен отговор, с радост казвал:
– Значи си мой брат. Ако от все сърце разбираме своята греховност, радвай се, защото с нас е истината. А греха избягвай, защото в него господства смъртта и омрачава човека, създаден за слава. Подвизавай се умерено според силите си и ще бъдеш спасен. Не посягай към по-големи подвизи, защото в дълбокото на океана плуват акули, които ще те изядат. Мъдростта е в това да знаеш своята мяра и да не се хвърляш към по-големи подвизи, нито пък да изпълняваш по-малки от силите си.

***

За последните времена преподобният казвал: „В началото ще бъде ереста, смесването, а след това отстъплението в беззаконие. И там е погибелният икуменизъм. Запомнете, икуменизмът е ерес на ересите! Той е измяна на Христа, на истината… Пазете вярата си и се подвизавайте в любов към Бога и ближния. Благодатта и спасението ще бъдат само с тези епископи и свещеници, които не се съчетаят с отстъпничеството и гнусотата на икуменизма, а ще останат верни в Христа и неизменни в истината.“

 

 

 

 

 

 

От книгата „Юродивият Гавриил (Ургебадзе), Преподобноизповедник“ на архимандрит Кирион (Ониани)

Превод: прот. Владимир Дойчев