Понякога човек няма думи. Не му се говори, защото е усетил нещо велико. И остава едно само леко притеснение, че това чувство ще избледнее след седмица-две. И на негово място отново ще дойде всичко онова старо и досадно…

Ако имаше как да се запази! Ако хората в света живеехме така, че да усещаме и тук това същото нещо!

Хей там отзад на снимката е манастирът Ставроникита, в който се поклонихме на мозаечната икона на свети Николай.

Поклонихме се и на Портаитиса в Ивирон. И отново на образите на Христос, Богородица и светиите в Ксенофонт, Дохиар, Зограф, Великата Лавра, Кутлумуш.