Като двете страни на монетата са. Като слънцето и луната, деня и нощта, мъжа и жената, земята и небето, ляво и дясно, черно и бяло. Като формата и съдържанието. Неделими са етиката и естетиката. Любопитно ми е кой душевадец пръв се е сетил, че убивайки естетиката, ще бъде увредена и етиката.

Има и една уловка. На вкус и цвет приятели нет, казват. И това е лъжа. Има общоприета норма за красивото и тя ни е показана от Господа навсякъде в природата, в снежинките и листата на дърветата, онова вечно съотношение, златно сечение, повторение на голямото в по-малкото, фракталите, има и математическа формула за красотата, така че ще ме извиняват любителите на грозното. То може и да им харесва, но си остава грозно.

Оная „красавица“ Анджелина Джоли си закичила едни такива огромни рога, гледам я на някакъв билборд. Рекламира филм. Превъплътила се в ролята на „господарка на злото“. Не, честно, тъпи ли са актьорите? За тях това е само работа или игра или нещо не толкова сериозно, просто изкарват едни пари. А сценаристите наясно ли са с рогатите си инсинуации или и те само следват тенденцията? После се чудят що семействата им се разпадат. Щото нямат основа, затова. Не го натяквам. Не е лесно да имаш Основа. Не е лесно да я удържиш. Дори Църквата допуска развода. Но онези в Холивуд се развеждат по бързата процедура и на едро само поради това неприемане на брака за свята институция и на заигравката им със злите.

И защо Европа допусна САЩ и Холивуд да диктуват естетиката на съвремието? Защото там има много пари и се наливат милиони за реклама на грозното и злото. Парите им се възвръщат от бизнеса със злото и в дъното не може да не е някой реален господар на злото. Няма кой друг да е. Следващата им лъжа – превръщането на злото в обикновено зрелище. „Жокера“ гледахте ли? Между другото, смислен филм, банален като тема, но става за младежи. Ето, в него границата между откровено зло и извратено зрелище е показана най-нагледно. Тази граница обаче всички фенове на дисни мисни хелоин мелоин не я забелязват дори. За тях играта си е само игра.

Но играта никога не е само игра. Нито в детска възраст – защото за детето тя е нещо сериозно и незабравимо. Нещо, което го изгражда като личност. Нито за възрастните играта е само игра. И холивудските нещастници го изпитват на собствения си гръб чрез провалените си връзки, разсипаните си черни дробове и халюциниращите си мозъци, замъглени от ония хапчета, дето ги продават всички в еднакви кръгли кутийки, различен е само етикетът и химическото съдържание. Няма по-дрогирана страна на света от тази. При това съвсем легално.

За всяко психическо неразположение – хапченце. Разболява се душата и те бой с теслата. А душата се лекува по друг начин. Но когато цялата естетика е само една, само тази грозната, когато нищо наоколо не е истинско, как етиката да намери пролука към Светлината?

По някое време естетиката прелива в етиката и стават едно цяло. Една каша от безсмислие. И грозотия.

И обратното, светите и праведни хора светят. Привличат ни, искаме да сме в тяхната компания постоянно. Вътрешната им красота прозира във външната.