Лимасолският митрополит Атанасий в официално писмо до Синода на Кипърската църква, относно провеждането на предстоящия Всеправославен събор, преди време написа следното:
„…Напълно съм съгласен с първите три члена от текста, но от четвърти член нататък имам следните забележки:
Православната ни Църква, молеща се „за обединението на всички“ – вярвам, че тук се има предвид връщането на общението с всички онези, които са се откъснали от Православната църква, а именно – еретици и схизматици, – при условие че се отрекат от ереста си или схизмата и в покаяние, спазвайки наложените от Светите канони процедури, се причислят към Православната църква.
Православната Христова църква никога не е губила „единението във вярата и общението в Светия Дух“ и не възприема идеята за „връщане в единението“ с „вярващите в Христа“, тъй като смятам, че вече е в единение с всичките си чеда, получили Кръщение, както и с правилно изповядващите Христос – нещо, което липсва при еретиците и схизматиците, и затова се моли за тях да се възвърнат в Православието в покаяние…“
Цялото писмо на владика Атанасий може да бъде прочетено тук: http://predanie.bg/…/884-%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%…
С подобно писмо излезе и Навпактският митрополит Йеротей Влахос. В него той написа: „Трябва да се направят корекции, за да се избегне богословската и еклесиологична двусмислица, която е неуместна в съборните документи, особено в текстовете за Всеправославния събор.“
Повече виж тук: http://www.globalorthodoxy.com/…/66374-navpaktski-mitropoli…
Думите на двамата известни митрополити напълно съвпадат по дух и смисъл с Решението на Св. Синод от 21.04.2016 г. с предложение за промени в предсъборния документ за отношението към останалите християни. Виж тук: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=201851
И изведнъж попадам на вестник „Труд“, където Решението на Св. Синод е наречено „сепаратистка“ стратегия. Виж тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5451285
Тази квалификация е основана на думи на проф. Г. Каприев, които ще прецитирам: „На фона на световна ситуация, в която християните са малцинство, ние да се сепарираме, провинциализираме, да се затворим в себе си е огромен исторически риск, небивал досега“.
Изобщо не ми се обсъжда какъв е „рискът“ и какво му е „историческото“! Слава Богу, книги за историята на Църквата и нейните събори – бол. Който иска може да отвори и сам да прочете какво се е случвало на тях, как са се обичали православни и еретици и какви решения са вземали. Няма да се спирам и на един друг риск – ние, съвременните хора, да се представяме за изпълнени с повече любов, отколкото светите отци на Църквата. Всеки си знае колко му е любовта и колко любовчийството…
Една мисъл обаче не ми дава мира! Щом нашите митрополитите са „сепаратисти“ и „провинциалисти“, значи и митрополитите Атанасий и Йеротей са такива… Дори отначало мислех да пусна само снимките им и да напиша: „СЕПАРАТИСТИ! СМЕЙТЕ ИМ СЕ!“
Но после ми стана тъжно! Защото това са двама от най-ярките проповедници на днешното време. Защото са обърнали към Христа много повече хора от всички български професори взети заедно. Защото обичаме да ги цитираме и да ги издаваме в книги. Но сега, когато говорят за най-важното, изведнъж ги видяхме като „сепаратисти“ и „провинциали“… (Същият двоен стандарт може да бъде забелязан и в някои писания за руския патриарх Кирил, но мисля, че няма смисъл от разговор на тази тема сега!)
Стана ми тъжно и защото е Страстната седмица и поне в нея можем и да не разпъваме Христа в лицето на своите пастири… Само за да лъсне „академичното“ ни его…
А също, защото се сетих за това какво казва Хемингуей за интелектуалците, че те не били това, което очакваш в първия момент, а едно друго нещо… Ако ви трябват точните думи, има ги в интернет…
Наистина, в цялата тази работа има силен дъх на провинциализъм, но не мога да разбера откъде точно идва той… Може би е най-добре да приемем, че идва от самия мен! Щото сигурно не ги разбирам нещата „академично“… раираш ли…