Преподобният Паисий Светогорец е обичан от всички православни християни по света. Сигурен съм, че в този момент на изпитание, мнозина биха искали да се притиснат до него и да потърсят съвет… Като всички светци, старецът е винаги актуален. Затова събрахме някои негови поучения, които са казани сякаш за днешния ден. Дано послужат за утеха и опазване на вярата от изкусители.

 

„Когато един духовен човек се опитва с негодувание да защити себе си по някакъв личен въпрос, това е чист егоизъм, действие на изкусителя. Действа външното влияние на демонични сили. Когато някой бива онеправдаван или става за присмех, тогава трябва другите да го защитят и то заради правдата, а не от личен техен интерес. Не бива да се караш заради себе си. Друго е, когато противоречиш в защита на сериозни духовни въпроси относно вярата, Православието. Тогава това е твой дълг. Когато противоречиш, защото мислиш за доброто на другите и искаш да им помогнеш, тогава това е чисто, защото става от любов. Когато бях на Синай, слизах в манастира всяка седмица или на две седмици, за да се причастя. Веднъж един дикей, който имаше голяма простота, ми каза: “А, не всяка седмица. Монасите трябва да се причастяват четири пъти в годината. Тогава имаха обичай да се причастяват рядко. Носех и було. “Нито да носиш було”, каза ми. Те слагаха було само при тържествени случаи. “Да бъде благословено”, отвърнах му. И оттогава го носех на раменете си като шал и не се тревожех повече по този въпрос. Какво? Да се карам ли? Но се приготвях всеки път за свето Причастие и отивах в храма. Когато свещеникът казваше: “Со страхом Божиим…”, навеждах глава и казвах: “Ти знаеш, Христе, каква голяма нужда имам”. И чувствах в себе си такова изменение, което не знам дали щях да чувствам, ако се причастявах. След няколко месеца в манастира се появиха четири-пет младежа, които бяха подтикнати от мен да дойдат на Синай. И на тях им казаха, че не трябва да се причастяват често. Е, тогава взех отношение и въпросът се уреди.“

***

„Главната цел на светата Литургия е християните да се причастяват, дори и да са малцина тези, които са подготвени. Всички молитви, които се отправят по време на Литургията, се отнасят до вярващите, които ще се причастят. Затова трябва да има поне един, който да се причасти. Естествено, понякога ще се случи тъй, че нито един да не е подготвен. Не е страшно, ако се случва рядко. Добре е обаче, макар и едно малко дете или кърмаче, да се причасти. А когато никой не е подготвен, тогава светата Литургия се извършва, само за да се причасти свещеникът и за да се поменат имената при проскомидията. Но това нека става само по изключение, а не като правило. При всяко извършване на света Литургия човек изживява събитията от Новия Завет. Светата Проскомидия е Витлеем, а светият Престол е пресветият Гроб Господен, Разпятието зад Престола – Светата Голгота. Чрез светата Литургия, заради присъствието на Христа, се освещава цялото творение. Светата Литургия крепи света! Изумително е какво ни е дал Бог! Не сме достойни за този дар! Има свещеници, които при всяка света Литургия изживяват това страшно Тайнство. Един духовник ми сподели, че един много простодушен и добър свещеник му казал: “Много ми е трудно да потребявам светите Дарове. Нечистите ми сълзи падат в светия Потир; не мога да ги сдържа, затова много се притеснявам”. И само разказвайки това, той плачел! А онзи отговорил: “Кажи на Христа и на мен да даде от тия “нечисти сълзи”.”

***

„Светата Литургия започва от Проскомидията. Как Бог дава понякога и ние да проумяваме и изживяваме светите Тайнства! Когато бях клисар, ми се случи следното. Веднъж, когато свещеникът проскомидисваше, в момента, когато каза: “Като Овца на заколение бе заведен”, чух шум от трепкащо агне върху светия Дискос. Когато каза: “Жрется Агнец Божий…”, чух блеене от светата Проскомидия. Страшно!“

***

„Доколкото можем, нека внимаваме във всичко. След свето Причастие или Маслосвет, или след като сме яли антидор, добре е да забърсваме ръцете си с едно памуче, напоено със спирт и след това да изгаряме памучето. Когато метем олтара, да хвърляме събраното в морето или да го изгаряме на някое чисто място, което не се тъпче, защото може да са паднали трохички от антидор или от светото Тяло. Разбира се, ако е паднала частичка от светото Тяло, Христос няма да допусне да бъде тъпкан, но ние биваме напуснати от благодатта. В храмовете в чужбина нямат дори специални шахти. Водата от проскомидията тече заедно с дъждовната. Казват: “Забраняват ни да правим специални шахти, защото се развъждат микроби”. Всички хора са преизпълнени с телесни и духовни микроби, но ако върху главите им капне малко миро, викат: “Ще се развъдят микроби!”. После как да дойде Божието благословение? Оттук започва разпространението на демонизма в света днес. За щастие има и някои благоговейни жени – млади и възрастни, и светът все още се крепи.“

***

„Ако човек не преобърне светското си мислене, за да стане духовен човек, невъзможно е да познае Божиите тайнства, които ни се струват странни (нелогични). Онзи, който си мисли, че може да познае Божиите тайнства чрез външните научни теории, прилича на безумец, който иска да види рая с телескоп. Логическото мислене е много вредно, когато човек тръгва чрез него да си обяснява божествените явления, тайнствата, чудесата. Католиците със своята логичност стигнаха дотам, да изследват светото Причастие в химични лаборатории, за да видят дали наистина е Тяло и Кръв Христови. Светиите обаче според вярата, която са имали, често са виждали Плът и Кръв в светата причастна лъжичка. След време ще започнат да преглеждат и светиите на рентген, за да установят светостта им! Отхвърлиха Светия Дух, хванаха се за логиката си и сега се занимават с бяла магия. На един добронамерен католик, който плачеше, горкият, казах: “Една от най-важните разлики, които имаме помежду си, е и тази: вие над всичко поставяте интелекта, а ние – вярата. Вие развихте и усъвършенствахте рационалната мисъл и изобщо човешкия фактор. С вашата логика ограничавате Божията сила, понеже пренебрегвате Божията благодат. Вие слагате консерванти в светената вода, за да не се развали. А ние върху разваленото ръсим светена вода и се оправя. Вярваме в благодатта, която освещава и светената вода издържа и двеста, и петстотин години, и никога не се разваля”.“

***

„Не виждате ли какво става? Нима това са училища? Нима е език това, което учат децата днес? Коя е историята ни? Какво е състоянието при богословите? Един атеист, ако има диплома за завършено богословие, го оставят да преподава вероучение. Обаче не се интересуват дали преподава вяра или безбожие? “Не можем, казват, да го махнем”. Ако един филолог тръгне да преподава математика, ще го оставят ли? Има “богослови”, които не позволяват на хората да се причастяват, за да не се заразели от СПИН! Такива са попаднали в богословския факултет от компютъра! Това не е богопознание. Едно време казваха: “Детето изучи свещените науки”, защото наистина науките са били свещени. А сега може да видиш преподавател по богословие, който няма вяра и хули светите пророци пред студентите, и не го уволняват. Какво търсиш в Богословския факултет, човече? Какви богослови ще подготвиш ти?“

***

„Дойде и при мен един да му дам благословение, за да отиде в Италия да учи литургика и да пише дисертация. “Добре ли си? – питам го. Искаш да ходиш при йезуитите, за да си пишеш дисертацията и си дошъл да ти дам и благословия за това? Та те самите не знаят какво става с тях! Там преподават какви ли не – униати, йезуити!” Необходимо е внимание от всяка страна. Защото отиват, следват по Англия, Франция и т.н., прихващат от европейските вируси, а после пишат дисертации. Например, изследват гръцките свети отци в превод, който чужденците са направили на своя език. А ония, било защото не са могли да предадат точните значения, било от лукавство, са прибавили и своите погрешни мнения. Нашите пък, православните, от друга страна, които са научили чужди езици, прихващат от там чужди микроби и ги пренасят тук, а после дори преподават. Разбира се, когато човек внимава, лесно различава златото от кехлибара.“

***

„Хула срещу Светия Дух въобще е пренебрежителното отношение към божественото, разбира се, когато човек е с всичкия си разум. Тогава това пренебрежение му се зачита като грях. Например, веднъж един ми каза: “Махай ми се от главата и ти, и боговете ти…”, и аз така го блъснах, че отлетя надалече, защото това беше богохулство. Или да речем минават двама покрай църква. Единият се прекръства и казва на другия: “Хайде, прекръсти се и ти”. А другият възразява: “Абе, какъв кръст ще правя, я ми се махай”. Такова пренебрежение е хула. Следователно не е възможно един благоговеен човек да богохулства. Но и безсрамието, безочието е хула срещу Светия Дух. Безсрамният извращава или потъпква някоя евангелска истина, за да оправдае падението си. Не зачита истината, действителността, но съзнателно я изопачава, потъпква една светиня. И това нещо постепенно става негово постоянно състояние. Божията благодат се отдалечава от такъв човек и той започва да търпи демонски въздействия. И ако не се покае, докъде ще стигне… Бог да пази! Обаче, когато човек се ядоса и похули дори и Светия Дух, тази хула не е непростима, защото човекът не вярва в това, което е казал. Просто в момента на гнева е изгубил контрол върху себе си, но после веднага се разкайва. А безсрамният оправдава лъжата, за да оправдае падението си. Който оправдава падението си, оправдава дявола.“

***

„На някои места живеят добри хора, защото и предците им са били добри хора, оставили са едно добро потомство и сега добрата традиция се продължава. Не че мястото или пръстта раждат добри хора! Когато едно място има добра или лоша традиция, тя продължава. Там, в Епир, има едно село, близо до албанската граница, където жителите му ходели на вечерня служба, на света Литургия, когато имало, дори и на повечерие. И тези хора още от този живот живеели в Рая, а в другия живот пак ще отидат в Рая. Те помогнали на себе си, помогнали и на следващото поколение и създали една добра приемственост. А когато потомците заварят една добра традиция, тази традиция продължава. Точно в съседното село всички крадяли. Имало там и един свещеник, но и той крадял икони от църквата! Не че в това село пръстта била такава, но хората там имали този лош навик. Така оставили един лош порядък и тази лоша традиция продължава. Много работа е нужна, за да се зароди там една добра традиция. И забележи, че ако някой е лош, всички се опитват да докажат, че не е от техния край, и търсят другаде произхода му. Когато пък някой е светец, се надпреварват да го изкарат, че е техен.“

 

Из „С болка и любов за съвременния човек – Слова на Стареца Паисий Светогорец, том 1“ и „Духовно пробуждане – Слова на стареца Паисий Светогорец, том 2“