Понякога се питам защо не разбираме очевидното…
Въпреки многото гримове, пластични операции, упражнения за слаби талии, елегантни дрехи, скъпи украшения и всякакви фасони, никой не може да бъде така красив, както онзи, който е придобил Божията благодат.
Въпреки многото пари, кариери, екскурзии, прислужници, любовници, почитатели, сервилници, автомобили, къщи, басейни и тоалетни със златни кранчета, никой не може да бъде така щастлив, както онзи, който е придобил Божията благодат.
Въпреки многото титли, задремали конференции, надути фрази, мисловни пози и предвзети нищоговорения, никой не може да бъде така мъдър, както онзи, който е придобил Божията благодат.
Въпреки всички антистрес програми, шопинг терапии, източни кикерчения на крайниците и западни философии, никой не може да бъде така умиротворен, както онзи, който е придобил Божията благодат.
Въпреки всички бизнес контакти, изгодни ръкостискания, шумни компании, весели партита, фирмени тържества и компромиси със силните на деня, никой не може да спечели такива приятели, каквито има онзи, който е придобил Божията благодат.
Въпреки всички богати родители, бракове по сметка, благосклонни началници, гениални планове и самолюбиви амбиции, никой не може да види пред себе си такова бъдеще, каквото очаква онзи, който е придобил Божията благодат.
Тогава? Предизвиквам ви, защо е този безсмислен труд, който постоянно полагаме? Защо се стараем да имаме малкото, а пренебрегваме голямото? Не! И това не е казано добре! Защо се подвизаваме да спечелим нищото, а оставяме настрана всичкото?
Защо са ни фитнесите, вместо поклоните? Защо са ни телевизорите, вместо иконите? Защо са празните приказки, вместо молитвата? Защо са ни “Новините в 19”, вместо Евангелието? Защо са ни коментарите на “социалните антрополози”, вместо творенията на светите отци? Защо са ни везаните със златни нишки парцали, вместо смирението? Защо са ни гелосаните усмивки, вместо покайните сълзи? Защо ни е отлежалият алкохол, вместо издигането на ума и сърцето към Небето? Защо ни е пъшкащото животинство, вместо достойната за човека любов? Защо ни е това, което е смърт, вместо това, което е живот? Кажете ми, струва ли си?
Откога не сме се питали: кои сме, защо живеем, накъде отиваме?
Политически програми, геостратегии, консерватори, либерали, демократи, републиканци, социалисти, комунисти, дрънканици, от които е произлязла повече вреда, нежели полза… “Леви, десни, леви, десни, ще вървим назад!” Ето ви добра политическа стратегия: да бъдем умни, а не глупави! Умният избира доброто пред лошото. Ние умни ли сме?
Ако полагахме за Христос усилията, които хвърляме, за да придобием дрънкулките на този свят… Ако половината от времето за забавления, посвещавахме на душеполезни занимания… Какъв би бил светът? Колко ли бихме се облагодатили? Вместо това грижливо отглеждаме парници с печал… А тя дава плод! Възпитахме цяло поколение, което дори не подозира, че истинското щастие съществува.
Впрочем, всичко това (и още много) добре е разказано в снимките на съвременните светии. Просто снимки, а говорят толкова много. Вгледайте се в очите им. Колко истинска топлина, колко истинска радост, колко истинска любов има в тях. Парчета небе, надничащи през погледа на земни хора. (Както, прочее, е с изображенията на всички Божии угодници.) Свалете си ги на телефоните. И още утре ги покажете на децата, на порасналите деца. Може би (макар и инстинктивно) ще разберат, че има и друг живот. Преди да е станало късно… Преди те да са ни убедили в това, на което ги научихме! И светът да свърши по особено унизителен начин!