Не се интересувам от политика и международни отношения… Много отдавна съм се отдалечил от това. Но разбирам от души. Това ми е работата… И за тях ще ви кажа няколко думи…
През годините видях много реформатори, които оправят света. Праведници, които обичат целия човешки род. Смиреници, които никога никого за нищо не са осъждали, не са изпитвали гняв. Проповедници на прошката, които всичко покриват с благородството си! Всички те… Без изключение, без нито едно изключение… Въпреки голямата убеденост в потенциала на любовта си, не можеха да понесат и половин укор. Не груба дума, бе! Укор! Виждах как премреженият мечтателен поглед за миг се превръща в огън на омраза. “Как си позволяваш? Такъв тон… На мен… Кой си ти?” И т.н.
Тези, които ме познават, знаят. Дори във важни моменти ме връхлитат някакви песни от младостта ми… И като видя такива преобразувания, все се сещам за едно парче на Led Zeppelin – Whole lotta love. Сигурно я помните: “You need cooling, baby, I’m not fooling. I’m gonna send you back to schooling… Whole lotta love…” Едно време имаше такъв израз: “Върни се в първи клас!”
Добре, хайде да се върнем в първи клас. Обичате целия свят, нали? А мама обичате ли? Дааа, почти всеки обича мама. Представете си, че вие с мама и с малкото ви братче (сестриче) се разхождате из парка. Изведнъж идва кварталният хулиган и я попържа едно хубаво, по български! Или друго… Отишли сте на гроба й. И местният вакъл гробар ви подвиква: “К’во идвате при тая…” И нарежда покойната според езика си… Малкото ви братче (сестриче) се хвърля да брани честта на (покойната) майка. А вие? Направо ви виждам как казвате: “Ааа, не бива да се осъжда, трябва да сме толерантни. Малко братче, недей така, това е фундаментализъм! Путин ти вкарва тия мисли в главата. Такива реакции са част от новия “руZкий мир”. Право на ваклия ни партньор е да псува майка ни! Нашето християнство е в любовта и смирението!”
Така ли ще постъпите? А?! Не, разбира се! Никога няма да го направите. Виждал съм обзети от любов хора, на които съм казал: Така не може да се живее? Само това изречение, нищо друго! И вече десетилетие ме разнасят из целия интернет. С какви ли не обиди! Чакай, бе! За детето ти съм се молил, за болната ти майка, за починалия ти баща! Не, няма милост! Няма прошка! Няма: “Не осъждай… треската, гредата, окото…” Цялата “толкова много любов” изгаря в огъня на засегнатото его! Айде малко cooling…
Същото правите и с Христос, драги първолаци в духовния живот! Как ли не Го хулят, как ли не Го разпъват! Обаче Той не е ти! Дето викаха в един филм: “Ти си ми мил, но аз съм си по-мил!” Добре, де! Христос не е ти, не го обичаш като майка, не го обичаш като леля… А като кого? Сладоледа да ти събори някой без да иска, пак ще се ядосаш. Твоят сладолед! Но Спасителят не е и сладолед! Иначе много Го обичаме. Ама като се подиграват с Него… Да се оправя! Той ли не може да се защити?
Знаете ли как се нарича това? Казва се лицемерие! Няма да ми се обидите, нали? “Православните не се обиждат”, така ми обясниха и затова си позволявам да го спомена!
Сложете на везни от едната страна Христос, а от другата политическите си възгледи! Примерно, Христос и депутата Христо (някой си депутат Христо). Какво? Сигурни сте, че ще изберете Христос! Няма, бе! Няма да Го изберете, дори от другата страна да стои не депутат, а травестит. Защото френските травестити са изкуство, а Христос… “Христе, оправяй се, достатъчно си голям… с много обич, подпис: християните!”
Не е, и никога не ви е било до неосъждането. Защото с пръст да ви пипнат – осъждате! Просто това е камуфлажната дреха на политкоректното безразличие към нашия Цар и Бог!
От друга страна… Четох за основния критерий за критика – дали си пътувал. Христос къде е пътувал? Един път от небето до земята, после от земята до небето… И къде другаде? Във Франция кога е бил? В Рим ходил ли е? Имаше една шега (няма да я преразказвам тук, но не е и просто шега), в която се казваше, че не е бил в Рим почти 1000 години! А един журналист от частна телевизия за година навърта повече километри. И в Рим ходи, и в Париж, и LA… А? В града на Ангелите били ли сте? Дето Red Hot Chili Peppers го възпяват. Кой ще го сравни с Рая и неговите небожители?
И още… Христос гледа ли телевизия? Чете ли сайтове? Има ли профил във фейсбук… Ще кажем: “Ние просто така си говорим, няма проблем! Като се видим, ще е друго… Кой знае какво ще е…” Ами, как кой, Евангелието знае: “И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.” (Мат. 12:36-37).
Празна дума! Разбирате ли? Всичко наоколо ще изчезне като сън. Любимите ви политици, техните отличени трубадури – интелектуалците, жмичкаджиите-пътешественици… Всичко това е “чао”. Но думите, с които оправдахте хулите срещу Разпналия се за вас, ще останат. И ще бъдат прочетени на Страшния съд. Там ще се види какво има в душата. Как се е засягала за своето, как е копнеела за земното, как е оправдавала сатанинското и как е пренебрегвала своя Едничък близък!
Затова… Ще ви дам съвет. Не ми благодарете, това ми е задължение (както вече казах). Спрете с глупавите защити на богохулствата и идете на изповед. И там кажете: “Долен лицемер съм и не обичам Бога, а бих искал!” Аз съм го правил многократно! Не боли! Даже е облекчаващо. Пък и… Христос чака… Чака ни… Чака да спрем с духовното травеститство и с изкуството на оправданията.