Още не сме отдали празника. И ми се прииска да си кажем за него нещо важно, което сме свикнали да премълчаваме…
Бях на опело на Бакърена фабрика. Калта тук е мазна и лепкава, като полухристиянска сантименталност. Набива се под обувките дотолкова, че те кара да се чувстваш по-висок и по-велик…
Мъгла и ситен дъжд. Време като лице на ридаещ старец, който не разбира доброто в „новите добрини“ около себе се… Но веселият коледен дух все още е в атмосферата. Не е оставил дори гробарите. Изкопали трапа, смеят се жизнерадостно и чакат литията с покойника… За останалото се сещате…
Сега бавно вървя към дома. В автобуса на идване прочетох текст на днешен мъдрец. Той разказва, че всяко рождество е Рождество Христово. Че всички ние сме Иисус, Мария, Йосиф… Това предизвиква мил възторг от чувства… И аз бих се възторгнал… Но не мога. Пътеките между алеите са огън, който изгаря прелестите… Бърша краката си, за да изпадне полепналата по тях земя…
Ние се раждаме за смърт. Вдишваме я с първия си плач. Акушерите произнасят присъда. Палачът става като втора наша сянка, която обезмисля и слага предварителен край на всяко наше усилие. На всяка мечта. На всяка цел. На всеки стремеж…
…АКО НЕ БЕШЕ ХРИСТОВОТО РОЖДЕСТВО! То дава смисъл на човешкото рождество. На мечтите му. На усилията му. На всичко!
Без Богочовека човекът е просто една кратка илюзия. С Него придобива вечна перспектива и вечно достойнство! “Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.” (Гал. 3:27). Ето нашето истинско рождество. Не за смърт, а за живот!
Това празнуваме – нашият живот не е напразно смъртен. За нас няма и не може да има нищо подобно на Христовото Рождество. И нищо не може да бъде сравнено с Пресладкия Иисус.
Едничкият Победител над смъртта се роди и започна Своя славен поход към тържеството на Своето Възкресение. По пътя може би ще бъде поругаван от иудейските книжници и осмиван от елинските мъдреци… Но нека бъде прославян от нас, Неговите ученици, сега и винаги и во век и веков!
П.П. Писах това преди две или три години. А текстът на Г. Господинов продължава да надзърта из сайтове и социални мрежи, сякаш претендирайки да стесни сърцето на българина, да омаже душата му с розово желе.
Отново: не, не всяко рождество е като на Иисус. А всяко рождество може да се осмисли чрез Него! Докато съм жив, ще свидетелствам за това! И ще се опитвам да бъда храм, а не папка за церемониални листове… Думите пък служат, за да бъде написано с тях Евангелието за саможертвата на Онзи, Който е извън времето. А не за да бъдат попълнени сертификатите за международно признание на времеубежищните удобници!
Честито Рождество Христово!