“…Рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда. И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън…” (Лука 3:7-9)
Кой говори така? Някой горделивец ли? Или някой коравосърдечен? Или неразсъдливец, който не знае силата на благите думи да отварят железни врати? Или нецивилизован тип, непознаващ ползата от дипломацията? Кой му дава право да държи такъв тон, лишен от обич?
Това е свети Иоан! Иоан – най-големият проповедник за всички времена, като изключим свети Илия! Това е Иоан – избран да бъде Предтеча на Господа! Това е Иоан – “гласът на викащия в пустинята” (Лука 3:4). Това е Иоан – този, за когото Писанието пророкува. Това е Иоан – който говореше за Христа: “…Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му…” ( Иоан 1:27) Това е Иоан – който възложи десница върху главата на Кръщаващия Се Господ, вземащ върху Си греховете на света. Това е Иоан – който пръв съзерцава Светата Троица по време на Богоявлението. Неговата проповед започва с обръщението “рожби ехидни”.
Ама, надей така! От Адама до този момент хората са чакали идването на Спасителя и Неговия пророк, които да ги утешат, а не да ги обиждат! Какво става тук? Как ще отговорим? Поколения четат Писанията, мислят върху тях, молят се, нямаш ли добра дума за тези хора? Покажи им малко любов! Иди, прегърни ги, съчувствай им, накарай ги да мислят малко по-позитивно, дай им надежда. Толкова ли пък не намери нещо да се хванеш с добро към тях, а веднага ги наричаш “змийски деца”? Барем котеца им кажи – всички обичат котенца. Виж колко приятно звучи “рожби на котки”, тоест, “котенца, излезте от зоната на вътрешния си комфорт и сторете необходимата промяна, за да се почувствате позитивно”. Всеки лайф коуч би одобрил подобно отношение към хората, като такова, което би донесло полезен плод и би било прието.
Ти чувал ли си някога някой да се е променил с каране? Ти нямаш любов!… С това и още много такива добри намерения ще прогоним Предтечата – ние, културните хора от 21-век, които надменно гледаме на предателския еврейски народ и уж никога не бихме постъпили като него. Ние, които имаме благодатта на Светия Дух в Църквата, не бихме понесли такова обръщение. А народът, на който Кръстителят говорел, просто попитал: “Какво да правим тогава?” (Лука 3:10). Не възроптал. Не се обидил. Не почнал да му дава съвети как трябва да проповядва. И дори този народ го попитал да не би да е Христос. А Предтечата проповядвал за Христа “и много друго благовестеше той народу, като го утешаваше.” (Лука 3:18) Разбирате ли? Проповядвал покаяние и утешавал с Бога! Не с мазни приказки, а именно със силата на покаянието, без което никой не може да се спаси. Затова и неговата проповед, и проповедта на Христа започват с едни и същи думи: “Покайте се, защото се приближи Царството Небесно.” (Мат. 3:2; 4:17)
Думите за покаяние са трудни за понасяне. Особено за хора, закоравели в греха си. Каквито сме всички ние! И в последващите събития свети Иоан продължава да ни изненадва, сякаш неприятно. Отива при Ирод Антипа и в прав текст му казва, че не редно да има жената на брата си.
Какво бихме казали ние, съвременните проповедници и богослови, в подобна ситуация? То е хубаво да си ревностен, ама дай да проявяваме и малко разсъдливост. Това ли е най-важното кой за кого се е оженил? Сега, когато се решава съдбата на човечеството? Остави го, всеки има право да прави каквото си иска вкъщи. Освен това, Иоане, те може и да се обичат! Любовта е над всички правила и канони. Като казахме любов, не може ли ти да го спечелиш с положителното си отношение към него, с благостта и кротостта си, с добрия пример? Още повече, че знаеш, че жена му е проклетница и може да навреди не само на тебе, а и на всички ни. И друго – сега, когато тепърва Господ Иисус Христос ще изгражда Църквата, не е редно да настройваме държавата срещу нас, в лицето на управника й. Ти гледай голямото, а не малкото. А и самият ковчежник на Христос – Иуда – споделя, че касата има нужда от пари. Владетелят може да намери много добри спонсори и да реализираме много проекти с тях. Е, при благовремие ще му намекнем и за жена му, но не сега, а по-натам…
Но свети Иоан не разбира. И говорел на Ирод: “…Не ти е позволено да водиш братовата си жена…” (Марк 6:18) Това довело до прословутото парти с музика и танци, на което донесли главата на Предтечата на поднос. Е, кажете кой е виновен? Кой в 21-ви век – християнин или не – ще каже, че партитата са лошо нещо? Да би бил по-разумен… Е, ние, много ясно, вече сме цивилизовани и няма да разнасяме истински човешки глави на поднос, но бутафорни, направени на торта – може! Например на Хелоуин. Хелоуин е голям купон за децата, нали?
Ето така нашата теснота не може да побере в себе си най-големия измежду родените от жена, както го нарича Самият Христос (виж Мат. 11:11). Понеже не можем да послушаме Кръстителя, ще трябва да се върне свети Илия. Макар че Господ говори: “…И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде: който има уши да слуша, нека слуша! А на кого да оприлича тоя род? Той прилича на деца, които седят по тържищата, викат на другарите си и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. Защото дойде Иоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници…” (Мат. 11:14-19)
И по-нататък: “…Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха. Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които станаха у вас, отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел…” (Мат. 11:20-21) Кои са днес тези градове, в които стават чудеса, а никой не иска да се покае? И кои са тия християнски градове, в които свирят не с пищялки, а със зурни и играят в безответни кукерски тържества, примерно?