С всяка следваща година 24 май се отдалечава от смисъла си на празник за душите ни и се превръща в натруфена Задушница. Спомен за нещо, някого, някои… От които са останали само букви… Знаци, чрез които да изразяваме своята временност. А тя пък намира най-добро убежище в преводи на други езици…
Псуваме и кълнем Църквата на езика, който тя ни даде, за да служим на Бога с него. Крием от децата, че имат души. Стараем се да не разберат, че азбуката не е инструмент на ветровете, които днес карат тревите и човеците да се прегъват, а утре ги няма. Затъпяваме ги, за да не се сетят, че писмената е заради Писанието. Заради вечността! Че имаме книги заради Книгата! За да прочетем, че “Искони бе Слово…” Словото Божие, което ни даде блажения безкрай! Че имаме образование, за да очистим образа на Създателя в себе си! Че сме, за да познаем Светлината на света! Че цялата ни българска азбука е заради Алфата и Омегата – Христос.
А какво ли си мислят светите Кирил и Методий, като ни гледат сега… Като слушат от Небето богохулствата ни? Какво мисли свети Климент, когато вижда в основания от него университет преподавателите да подписват антицърковности? Какво ни казва мистичното мълчание на свети Наум и какво говорят професорките по телевизията?
Честит 24 май! А ако вземат светите Седмочисленици да напуснат за момент Рая и ни се изтърсят на тържествата в тяхна памет… Сещам се за поне пет известни български писатели и десет родни политички, които ще си късат дрехите и ще викат в лицата на равноапостолите: „Истина, истина ви казвам, не ви познавам!“ А БНТ ще отрази протеста срещу светите гости, но не и самите тях. Защото… И от Небесното Царство да дойде някой, обществените медии си имат професионални разбирания. И то съвсем духовни! Разбрали са светоотеческия съвет, че послушанието е повече от молитвата. Към кой „старец“ е насочено това послушание е съвсем отделен въпрос…
Ние не празнуваме нищо на 24 май. Това е майтап бе, Уили! Училището не е Църква, връщайте се там, откъдето сте дошли, свети Кириле и Методие! Добрите момчета отиват в Рая, лошите – където си искат. Примерно в Еврозоната. Или в някоя градска партия.
Предполагам, че изгревът на просвещаването на един народ е нещо болезнено. Но пък залезът е много тъжен! И става още по-тъжен от това, че няма кой да ни каже да тъжим… Тези, които хулят Църквата, се радват да го правят. Възторжени са като на 24 май. А 24 май няма!