На 2 ноември се чества паметта на преп. Гавриил Ургебадзе – плакал през целия си живот с покъртителен плач! Неговата радост ви желая! Не просташката истерия на този свят, не кикота на забавленията, не тресящата се приповдигнатост на танците, не самоувереността на модата, не надменния взор на властта, не разхилената маска, зад която се крият провалите, не ироничното подхилкване на умниците, които никога не са разбирали истински важното, не предсмъртната нега на остарелите в похот, не… Желая ви радостта, която идва, след като Христос попие сълзите ви! Колко трябва да се плаче за това? Не зная! Колкото трябва! Да, трябва много да се плаче, струва си!

Вижте лицето на св. Гавриил. Колко е хубаво! Можеш да го гледаш с години и да не откъснеш поглед! Макар и да изглежда тъжно… Видът на веселящите се герои на този свят е толкова отегчителен. Гримираните бузки на водещите на новините, надутите устни на манекенките и певачките, свирепите гримаси на блюдолизците, приели поза на мислители и мъдреци, очите, издаващи превъзходството на богатствата… Те не казват нищо на душата. И това е видимо, осезаемо. Можем да се самоубеждаваме, че не е така… Но всички разбират, че този човек има в сърцето си нещо, което не можеш да купиш, да откраднеш, да измътиш в кабинета си, да препишеш от опорка на политическа програма! Има тъга… Вселенска тъга. Зад нея обаче е радостта от Възкресението!

Защо тъжи отец Гавриил? “Васико, защо плачеш така? Ти на никого нищо не си направил!” – питала родната му сестра.

Желая да се разширяват сърцата ни! Да стават по-големи! И да побират повече от тъгата на праведника! Разбрахте ли?! Тъгата му ви желая! Тъгата по човека! Копнежа по Христа. Това е любов! А не мазните приказки! Защото има Кой да утеши плачещия! А празнословецът ще бъде осъден!

Желая да сте хубави като св. Гавриил! И на себе си го желая. И се моля да не загубя това свое желание… По молитвите на великия преподобен мама Габриели, който се надсмиваше над света!