Първо дължа извинение на господин К. Янакиев за това, че се осмелявам да се обръщам към него и аз като отявлен “маниакален субект с базисна схизматична воля и параноиден интелект” (вмъквам извинение в извинението, съвсем се сгърчих, простете ми, че се осмелих да броя и себе си в това число, едва ли влизам в орловото ви полезрение), ах, как непремерено директно се обърнах към вас, може би трябва само в трето лице, като в началото на изречението ми? Но все пак, да опитам директно с основното си извинение – господине Янакиев, моля коленопреклонно за прошка, че се одързостявам да ви говоря и изобщо да споменавам свещеното ви име. Основното ми извинение се съпътства от още десетина вторични извинения, защото да се говори с К. Янакиев не е толкова проста работа. Умеят го единици на тази планета.
Знам, че едва ли ще прочетете този текст, но има хора, които ще го прочетат, едни ще ги заболи, други ще се зарадват. Господин Янакиев, кога за последно се усмихнахте? Знаете ли, че с липсата на доброжелателност, блага воля и смирение във вашето ястребово изражение ми напомняте на една бивша треньорка по художествена гимнастика? Напомняте ми на нея и с високомерния си стил. Но повече отколкото на нея ми напомняте на вашия политически лидер, Иван Костов. Той е образецът за високомерие, еталонът, по който и вие се равнявате.
Презумпцията за елит и плебеи ми е дълбоко противна поради казаното от Христос неведнъж, че за Него няма големи, важни, учени, богати. Вие обаче демонстрирате менталното си превъзходство над останалата дребна фауна някъде из краката ви винаги, когато можете. Спомняте ли си как изгонихте един човек от публиката на представянето на една книга неотдавна? “Охрана, изведете този българин” – това бяха думите ви. Българинът ви пречеше със своето несъгласие и с репликите си. Вашата реч трябва да върви гладко, необезпокоявано, да се лее като изворна вода от устата ви и да пада директно върху пресъхналите сърца на слушателите ви. Пренебрежението в интонацията ви при изричането на думата “българин” е по-красноречиво от всичко останало.
Господин Янакиев, не знаете колко съм щастлив, че никога не съм се запознавал лично с вас нито на лекции, нито по друг повод. Православните хора не натоварват, православният човек те кара в негово присъствие да се усещаш леко, спокойно, не претендира, не сумти, не се надува, не тръска главата си с неприязън. Ще ви споделя нещо – по молитвите ми Бог не ме среща с неприятни хора вече дълги години. Така се моля не заради собствения си комфорт, а за да не губя от ценните ми мигове на тая земя в разговори с хора, които крадат от мен. Случва се съвсем бегло да попадна в компанията на подобни енергийни вампири, но не ги забелязвам и бързо ги забравям. Лошото с вашата особа, господин Янакиев, е, че сте твърде популярен със своите словесни гимнастики, сдобили сте се с влияние и всички ваши “елитни” медии побързаха да мултиплицират обръщението ви към Светия Синод. Медиите са хиени, обичат кръвта, а вашето кълване беше доста твърдо. Ударихте с крив клюн, но има нещо, което ви убягва. Удряте по стомана.
Нима вие, господин Янакиев, си представяте, че някой от Светия Синод на вас ви дължи нещо? Що за объркана логика и словоред? Не сме ли всички длъжни на Бога? Не бива ли да проявяваме най-напред смирение, а след това разсъдителност? Вие наистина ли си вярвате, когато изказвате суперлативи за набедения за велик събор? В статията ви има всичко друго, но не и смирение. В нея има жлъч, злоба, отрова, много високомерие от иванкостовското. Задъхана статия, в същия тон и дух като писанията на господин Желев. Когато ние се опитвахме да говорим нормално, вие отговаряхте все по-разпенено. Докъде може да продължи наглостта ви? Кой сте вие, че да изисквате от Светия Синод на нашата родна църква някакви обяснения по този нахален и обиден начин? Че отгоре на това след множеството ваши нагли искания към Синода призовавате да ни затворят устата и на нас? Значи вие може да говорите, а ние трябва да мълчим? Добре, започваме. Ето, сега в момента мълча.
Няма значение. Нещата стават все по-ясни. Имайте предвид, че колкото и силни да сте, каквито и позиции да заемате в обществото, каквито и медии да имате зад гърба си, Църквата няма как да бъде похулена. Засилили сте се по баира надолу и продължите ли по този начин, ще предизвикате все повече отвращение сред нас – плебеите. Ако това изобщо ви интересува.