Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Още отдалеч той ми викна:
– Откога чакам да се видим, многоуважаеми отец Владимир Дойчев… – направи секундна пауза и добави с театрално умиление. – За мен просто Владо…
Разбира се, кипнах:
– Още не си ме поздравил и вече почваш с глупавите си хуморески…
Взе да мрънка, примигвайки: Продължете да четете Криминале