Той от дете е свикнал да беседва със себе си и да не премълчава нищо. А когато са го питали какъв ще бъде, когато порасне, му ставало горещо… Понеже никой не може да ти отговори: “Като голям аз ще кървя, а сърцето ми ще стане къща, в която да намират супа странниците, които светът замерва със снежни топки.” Никой не мечтае за това, то се ражда като отговор на безперспективността на вътрешните диалози. Бог ти го казва. И именно в това е талантът, а не в реденето на думите. Думите се въртят във вените и чакат болка, за да станат видими… Продължете да четете Проповедникът →