Не се интересувам от политика и международни отношения… Много отдавна съм се отдалечил от това. Но разбирам от души. Това ми е работата… И за тях ще ви кажа няколко думи…

През годините видях много реформатори, които оправят света. Праведници, които обичат целия човешки род. Смиреници, които никога никого за нищо не са осъждали, не са изпитвали гняв. Проповедници на прошката, които всичко покриват с благородството си! Всички те… Без изключение, без нито едно изключение… Въпреки голямата убеденост в потенциала на любовта си, не можеха да понесат и половин укор. Не груба дума, бе! Укор! Виждах как премреженият мечтателен поглед за миг се превръща в огън на омраза. “Как си позволяваш? Такъв тон… На мен… Кой си ти?” И т.н.  Продължете да четете Изкуството на оправданията →