Когато ми стане трудно, отивам на гробища. Ще кажете, айде, тоя пак почна с депресарските си истории. Питали ли сте се защо темата за покойниците ви натоварва? Помислете дали вярвате от все сърце във Възкресението? Дали умеете да го предвкусвате именно там, където привидно смъртта е възтържествувала? Дали знаете, че тя е победена? И че любовта може да се протяга отвъд нея? Продължете да четете Топлата длан на съвестта →

Откъде да предположа, че ще ти го пратят? Вероятно е трябвало да се сетя, но човек никога не е готов за подобно нещо… Да, един куршум променя всичко… Не се сбогувахме… Колко ли бих те прегръщал? Скъпи мой приятелю!

Когато се прибрах от погребението, си пуснах телевизора. Не исках да гледам, просто инстинкт на бягството от мислите. Даваха онази песен на Мими Иванова: “Вече свърши хубавото време”… Беше само психологически срив. Хубавото време предстои… Продължете да четете Зная един човек в Христа…  →