Възлюбиха чуждите, намразиха своите

Към повърхностната „Култура“, която дръзко тръгна срещу Бога и Неговата Истина

 

Не подобава мирянин да учи всенародно,

а трябва да слуша ония,

които са получили благодат да учат.

(64 правило, VI Вселенски Събор)

 

„Еретик или мъченик е убитият във Франция римокатолически свещеник Жак Амел?“ Питат и отговор не искат.

Използваха една реална човешка трагедия, за да рекламират своето фалшиво християнство. Големи думи за състрадание и любов, а на дело – така възлюбиха чуждите, че открито намразиха своите.

Това са те, няколко български писатели и философи – Деян Енев, Теодора Димова и Тони Николов, които още преди Римския папа вече канонизираха убития Жак Амел и никак не се нуждаят от Божия Съд, защото очевидно си имат свой, по-добър.

Наистина ли трябва да им напомняме, че само Бог е крайният Съдия на всички хора?

Точно поради тази причина и аз не желая да говоря конкретно за Жак Амел. Защото никой земен човек няма право да осъжда конкретни хора и вечни съдби.

Но въпреки това мога да поставя нещата на принципна основа. Защото Бог ни е дал достатъчно критерии за това.

И така, обръщам се към вас, гореизброени деятели на портал „Култура“.

Вие може би знаете нещичко за учението на Едната Църква, която Господ Иисус Христос е основал. Това учение казва: „на когото Църквата не е Майка, на него и Бог не е Отец“  (св. Киприян Картагенски) и тези думи биха могли да бъдат една добра отправна точка за вашия провокационен въпрос относно вечната съдба на Жак Амел. Казвам „провокационен“, защото (отново повтарям) – за конкретната личност може да съди само Бог.

Но принципно погледнато, богоугодно мъченичество има само в Църквата Христова и неслучайно св. Йоан Златоуст казва:

„Дори мъченическа кръв не може да измие греха на разкола“[1].

И ако мъченичеството не може да измие греха на разкола, то колко повече то не може да измие и греха на ереста. Но може би за вас тези неща не са интересни или пък светците не са актуални? Дано да не е така.

Да продължим нататък.

След като вие считате, че няма значение дали мъченичеството е извършено пред католически или православен олтар (т.е., чистотата на вярата е без значение за вас) и заедно с това имате дързостта да поучавате БПЦ как трябва „правилно“ да вярва, то бих желал и аз, като законно ръкоположен свещеник на Всевишния Бог, да узная нещо повече за вас и за вашата нова вяра, която проповядвате публично.

Вие, формално назоваващи се „православни“, но често обиждащи истински православните, съгласни ли сте с богохулното изказване на Римския папа Пий IX (1846-1878) за самия себе си:

„…аз съм път, истина и живот. Който е с мене, той е в Църквата, а който не е с мене – той е вън от пътя, вън от истината, вън от живота.” (цит. по проф. Д. Дюлгеров и проф. И. Цоневски, Учебник по мисионерство. С.,1937,  с. 88).

Това е същият този папа, който през 1870 г. е въвел лъжедогмата за непогрешимост на папата ex cathedra. Та, прочее, вие с папата ли сте? И от коя църква сте вие – от папската ли, която постоянно възхвалявате или от Православната, която често пренебрегвате? Или все още считате, че няма разлика между двете?

Вие,  духовни обединители на крайни противоположности! Съгласни ли сте с това пълно подчинение, което Римските папи от край време изискват от ВСИЧКИ хора::

„Ние обявяваме, утвърждаваме, определяме, провъзгласяваме, че подчиняването на Римския първосвещеник е за всяко човешко същество съвършено необходимо условие за спасение.” (официална була на папа Бонифаций VIII (1294-1303); цит. по Учебник по мисионерство, С, 1937 г., с.85)

Та, питаме, така ли желаете и вие да се подчинявате на Римския първосвещеник? Или все пак Христос е вашият Път Истина и Живот?

Никак ли не откривате дълбоките разлики между чистото Православие и многобройните римокатолически ереси, които многократно са изобличавани от велики светци и събори?

Горчивата истина е, че с вашите писания вие станахте самозвани учители, които Бог не е пращал на Своята нива и които все по-открито подмамват българския народ с лукавата ерес на междухристиянския икуменизъм. Защото Вие замъглявате Божията Истина, като не пожелахте да се преклоните пред кръвта на истинските Христови мъченици, които често пъти са страдали до смърт от римокатолици, именно за да не служат с тях пред един и същи олтар. Нима, според вас, кръвта на тези православни светци е пролята напразно?

Защо, например, не си спомнихте подвига на нашите 26 Зографски мъченици, от Бога и хора прославяни, които отказаха да отслужат св.  Литургия с папистите, изобличиха ги за техните отстъпления във вярата и бяха изгорени от тях през 1276 г.?

Или може би не сте чели за Божия глас, Който бе отправен към тях, докато изгаряха живи и за когото е разказал един от Зографските мъченици, починал от раните си 30 дни по-късно? Не сте ли чели и за Божията светлина, която осия мястото, на което пострадаха, близо 600 години след техния подвиг и засвидетелствано от много хора?

И защо, след като дръзвате да говорите по толкова важни въпроси, не почерпите повече информация и за останалите големи манастири от Света Гора и за това колко чудеса Бог е извършил, за да покаже, че има огромна разлика между вярата на православни и паписти?

И защо, най-после, вие отхвърляте и неизменното Христовото учение, което ясно определя, че мъченичество може да има само в Църквата, а мъченик е свидетел за истинската вяра и за истинския Бог? И ако еретиците нямат истинска вяра, то как те могат да свидетелстват за нея?

И Вие, г-жа Теодора Димова, която досега сте писала толкова топли и хубави християнски текстове, на които сърдечно съм се радвал!

Сега Вие, говорейки за смъртта на Жак Амел, казвате, че „мъченическата кръв умива много грехове, дори греха на отстъпничеството, приема се, че дори и ако некръстен бъде погубен за вярата, той бива причислен към мъчениците, защото се счита, че е кръстен в собствената си кръв.“

При цялата тази майсторска игра на думи, защо Вие пропускате да кажете най-важното, а именно, че мъченическата кръв измива всички грехове и дори отстъпничество от вярата, НО САМО след като отстъпникът се върне в истинската вяра, а не докато си пребивава в отстъпление?

Също и за кръстените в собствената си кръв, защо Вие премълчавате, че те стават мъченици именно в момента, когато те свидетелстват за истинската вяра, а не когато са в ерес или в неверие?

Всъщност, знам защо не споменавате всичко това. Защото тогава ще рухне цялата Ви теза за мъченическата святост на Жак Амел и за уж еднаквата ценност между Православие и римокатолицизъм, особено на прага на насилствената смърт.

И за да не би да си помислите, че Христовата Църква говори нещо различно от моите думи, то ще Ви напомня правило 34 от Лаодикийския събор, одобрено и от Вселенските Събори:

„Не се позволява на християнин да напуска Христови мъченици и да отива при лъжемъченици, т.е. при тия, които се намират при еретици, или сами са били еретици, понеже те са отстранени от Бога. За това ония, които прибягват при тях, нека са анатема.“

И понеже някой веднага ще попита, защо е този „език на омразата“, ние ще му отговорим, че Църквата ни е дала това правило, не защото мрази някого, а защото иска да предпази хората от душепагубни заблуди във вярата.

Подобно на тези заблуди, разпространявани от портал „Култура“.

Деян Енев, Теодора Димова и Тони Николов!

Много ми е жал, че Абсолютната Истина, за която светците за проливали кръвта си, вие сега с лека ръка я предавате. Не искам да вярвам, че разменната монета е няколко мига на преходна човешка слава или паница европейска леща. Напротив. Дай, Боже, заблудата ви да е някакво временно състояние и скоро вие искрено да я отхвърлите от вас.

Може би знаете, че първите християни, които са били изпълнени с истинска любов към Бога и хората, публично са били обвинявани, че са „врагове на човешкия род“ и са били изтребвани като такива. А сега колелото на историята като че ли напълно се преобръща и постепенно истинските християни също започват да бъдат обвинявани като „фундаменталисти“, „зилоти“, „фанатици“, „врагове на обществото“.

Скръбно ми е, че и вие духом се присъединявате към подобни обвинители.

Вижда се, че вие сега очаквате и жадувате за някакво глобално обединение на всички християни. Но не си ли спомняте думите на Христос, Който е казал: „А Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?“ И ако истинската вяра ще е толкова оскъдна, тогава вие какво глобално междухристиянско обединение очаквате?

Няма ли това да е едно обединение в лъжата?

Аз пък се моля Бог да ни запази от подобно „глобално единство“ без Христа.

И се моля да пребъдваме докрай в Едната Христова Църква.

Защото вярвам в нея.

И чакам живот в бъдещия век.

Амин.

 

Йеросхимонах Димитрий Зографски

6 август 2016 г.,

Германски манастир „Св. Йоан Рилски“

 


[1]           PG 62, 85. Тълкувание на I-во послание до Коринтяни. Слово 11, § 4.

http://predanie.bg/way-of-the-fathers-publisher/63-%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/1064-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5,-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5