Нашият шумен и претенциозен свят е вперил поглед към онази Рождественска нощ с надеждата да разбере тихото й тържество. Опитва се да я имитира. Вместо звездата – изкуствена светлина. Вместо пеенето на Ангелите – концерти. Вместо даровете на мъдреците – кокетни капризи.
Светът е пълен с пожелаващи си нещо хора. Сигурно сте го чували – тази нощ небето било отворено и желанията се сбъдвали… Нищо не пречи да опиташ. И все пак – не се получава. Все едно да натъпчеш дрехи в затворена чанта. Човек трябва да издърпа ципа на сърцето си. Тогава ще започне истинският празник. Но не веднага. Първо трябва да се извадят всички ненужности, всички имитации на радост. И всички излишни желания.
Да, Рождественската нощ е над обичайните желания. Каквото и да поискаме е малко. Не просто небето се е отворило. Много повече от това е. Слязъл е при нас Вседържителят. Родил се е, за да ни даде много повече, отколкото бихме могли изобщо да си представим. Да даде вечна перспектива на нашето щастие. Какво по-тържествено от това?
Но за да усетим истинската радост, има една тайна, която са знаели и пастирите, и мъдреците. И затова са се зарадвали. Тя се съдържа в поклонението. Само покланящият се може да бъде истински радостен. Защото той поставя себе си на заден план. Свежда егоизма си, а не го възвеличава. Всички фойерверки на света, всички лампички, които светят по коледните елхи, нямат дори половината празничност на един поклон, извършен в пещерата, която желае да обитава Христос – нашата вътрешна пещера.
Това не познава светът. Ето защо е тъмен и страшен, а всичко добро отшумява така бързо. Не знае колко силна връзка има между тия две неща – вечността и поклона пред Христос. Веднъж разбрал тази тайна, човек се научава да вижда Спасителя навсякъде около себе си. Например, в неговия образ, в иконата Му – ближния. Наистина, повредена икона, олющена от греха, но с висока стойност. Платена на висока цена. Как да не й се поклониш? Как да не я целунеш?
Така постепенно се променя животът – само от един поклон… Поклонът като първа стъпка… Поклонът като победа над себе си и възхищение от Божествената любов.