Донякъде е утешително това, че в следващите редове някои църковни истини ще бъдат още по-добре разкрити, но пък от друга страна е тъжен моментът, когато човек за пореден път се изправя срещу обилни потоци дезинформация, почти непрестанно изливаща се в прицърковното медийно пространство. Тук специално внимание привлича вихрената активност на поне два сайта (единият – номинално носещ име на култура, другият – на двери към православието), които обаче в последните месеци поведоха истинска война срещу Православието /като цяло/, и срещу Светия Синод на БПЦ /в частност/. От своя страна и ние в настоящия случай за пореден път ще рискуваме да си навлечем неудоволствието на някои бивши агенти на ДС, издигнати до професори по богословие.
И така, по-надолу ще разгледаме отделни митологични твърдения, в които има значителни (или пък не толкова) изкривявания на Православието, и които в по-голямата си част са превод от гръцки сайтове. След сравнително краткия наш анализ ще оставим на всеки читател сам да прецени дали тези, които ги разпространяват, искрено се стремят към Истината. Или напротив, извършват гигантско предателство към нея.
Мит номер 1: С отказа си да отиде на събора в Крит БПЦ се е отклонила от църковната съборност (сайтът „Двери“, например, внушава подобни мнения и чрез заглавия от рода на: „Няма светец на Църквата ни, който да е отказал да отиде на Събор!“ (1), което е извлечение от проповед на гръцкия митр. Апостолос (Вулгарис). Всъщност „Двери“ са счели за душеполезно да разпространят и самата проповед, в която същото невярно твърдение се отправя вече като директен укор за непослушание към поместните църкви, неприсъствали на Крит.)
Опровержение. В историята на Църквата има достатъчно случаи, когато велики светци или цели поместни църкви съзнателно не са отивали на църковен събор или пък са напускали такъв събор преди неговото официално закриване. И това се е случвало най-вече тогава, когато е съществувала реална опасност, че правдата и истината ще бъдат потъпкани от мнозинството. Ето и конкретни случаи.
– Св. Атанасий Велики и неговата борба срещу „каноничната“ неправда. През 334 г. благочестивият император св. Константин Велики е свикал църковен събор в Кесария под председателството на епископ Евсевий Кесарийски, на който св. Атанасий Велики е бил поканен да се яви и да отговаря на повдигнатите срещу него обвинения от разнороден характер. Въпреки всички настоятелни покани, дори и от страна на самия император, светецът не е отишъл на този събор.
На следващата 335 г. в Тир (Финикийски) се свикал нов църковен събор против светителя, на който вече той отишъл и блестящо опровергал всички клеветнически обвинения, повдигнати от арианстващите епископи. Накрая обаче злобата на тези (формално тогава считани за канонични) епископи се разпалила толкова много, че св. Атанасий възкликнал: „Угасна правдата, потъпка се истината, погина правосъдието, изчезна от съдиите законното разследване и внимателното разследване на делото!“ След като се убедил, че истината ще бъде потъпкана, светецът напуснал този събор, след което враговете му веднага използвали напускането му като повод да го осъдят и низвергнат. Впоследствие светителят прекарал няколко години в изгнание.
И така, уж канонично свиканият събор в Тир през 335 г. на практика се оказал нечестиво сборище и приел несправедливи решения.
– Св. Йоан Златоуст, св. Епифаний Кипърски и Халкидонският събор „При Дъба“. Под председателството на Александрийския патриарх Теофил и със съгласието на император Аркадий, в предградието на Халкидон през 403 г. се състоял църковен събор, на който присъствали 23 канонично ръкоположени епископи, а отделно от тях имало презвитери, монаси и други духовни лица. На този събор бил поканен да присъства и св. Епифаний Кипърски, който в началото се съгласил да отиде, но след като разбрал нечестивите подбуди на някои от вдъхновителите и участниците, в крайна сметка не отишъл.
Ето пък какво пише за св. Йоан Златоуст проф. Александър Лопухин (+1904), прецизен изследовател на неговия живот: „Като не обръщал внимание на многократното му повикване на този събор в качеството му на обвиняем, св. Йоан Златоуст отказал да се яви на него. Разярени от този отказ, членовете на събора дори набили изпратените от него с отговора епископи и презвитери, и след като се подкрепили с нови лъжесвидетели, продължили да съдят задочно невинния и чист по сърце светител… Незаконното сборище решило да го осъди задочно, и наистина, въз основа на всички изслушани клевети и обвинения, оформени в 32 пункта, Йоан бил обявен за заслужаващ сваляне, и съставеното определение било изпратено за потвърждение от императора.“ (2) Като следствие от всичко това, св. Йоан на два пъти бил изпращан на заточение и в изгнание завършил земния си живот.
Бихме желали да обърнем внимание на факта, че от формална гледна точка Халкидонският събор през 403 г. е бил напълно каноничен, само че от гледна точка на Божествената истина, това е било едно нечестиво сборище. Така дори и великият св. Кирил Александрийски дълго време е считал св. Йоан Златоуст за законно низвергнат, но впоследствие Сам Бог му открил истината във видение.
– Св. Флавиан, патр. Антиохийски (+ ок. 518) и Сидонският събор. През 511 г. нечестивият император Анастасий (+518), ревностен привърженик на монофизитската ерес, свиква църковен събор в град Сидон (Финикийски), на който са предстоятелствали епископите Филоксен Йераполски и Сотерих Кесарийски, привърженици на същата ерес, но които тогава безпрепятствено заемали своите епископски катедри. Св. Флавиан, патр. Антиохийски, също е бил поканен да участва на този уж канонично свикан събор, но отказал да отиде, понеже добре е разбирал, че множеството беззаконници ще възтържествува. Така се и случило: в Сидон монофизитите били мнозинство и предали на проклятие Четвъртия Вселенски събор в Халкидон, а после с безчестие низвергнали св. Флавиан, като на негово място избрали нечестивия Север, който през 512 г. се възкачил на Антиохийския патриаршески престол (3).
Св. Флавиан бил поредният светец, който не пожелал да отиде на неправеден събор.
– Иконоборческия събор в Йерия през 754 г. Този събор бил свикан от император Константин Копроним и на него присъствали огромно множество епископи (подписите под съборните определения били повече от 300). Съборът официално бил провъзгласен за Седми Вселенски. За Константинополски патриарх по време на самия събор бил избран Константин ΙΙ, но нито един от останалите патриарси не пожелал да участва, понеже за всички било очевидно, че иконоборческата ерес, силно покровителствана и от държавната власт, ще възтържествува. По същата причина не отишла и нито една официална делегация от останалите поместни църкви. И наистина, на този злочестив събор иконоборческата ерес била обявена за официален догмат на Църквата. Само че, както добре се знае, решенията на този фалшив събор по-късно били анатемосани от истинския Седми Вселенски събор през 787 г.
Можем да продължим с още примери от църковната история, но и от всичко казано досега ясно се вижда, че и велики светци, и цели поместни църкви съзнателно не са отивали на църковни събори, когато е имало опасност църковната правда да бъде потъпкана от мнозинството. Следователно не отговаря на истината тиражираното от „Двери“ твърдение на митр. Апостолос (Вулгарис), че „никой от светците на нашата Църква, нито един светец в историята на Православието без изключение, когато е бил призован на Събор, не е отказвал да отиде!“ (4).
В заключение бихме казали, че и самият митрополит би следвало да познава по-добре църковната история, преди да се осмелява да укорява цели автокефални църкви, но още по-зле постъпват и „Двери“, които сами разпространяват тези неоснователни упреци срещу собствената си църква.
Мит номер 2: Въпреки всичко представителите на БПЦ трябваше да отидат на събора в Крит, за да покажат братско общение с останалите поместни църкви, като при това можеха и ясно да изразят своето несъгласие с някои документи.
Опровержение. Светите Вселенски събори са били свиквани единствено, за да се решават съдбоносни верови въпроси за цялата Църква, а не „да си общуват епископите“.
Понастоящем единствената обществено опасна ерес, която би следвало да бъде съборно осъдена, е ереста на икуменизма, но е очевидно, че в последните десетилетия се върви в обратна посока, като от най-високи инстанции се правят все по-настойчиви опити за нейното „съборно легализиране“. Ето защо и великият поборник срещу икуменизма св. Юстин (Попович) е считал свикването на бъдещ Вселенски събор за огромна духовна грешка, тъй като не е имало никакви обективни основания за успешната работа на подобен събор. Той сърдечно е умолявал архиереите на Сръбската Църква да не участват в дейността на евентуален „всеправославен“ събор, като в своето официално обръщение към сръбския Синод пише: „ако такъв събор, не дай Боже, се състои, от него можем да очакваме само едно: разколи, ереси и гибелта на много души. Като изхождаме от апостолско-светоотеческия исторически опит на Църквата, можем да твърдим, че такъв събор, вместо да излекува старите рани, ще нанесе нови върху тялото на Църквата и ще създаде за нея нови трудности и страдания“ (5).
Жалко, че сръбските архиереи не послушаха думите на св. Юстин, защото сега е ясно, че тези пророчески предупреждения на светеца се изпълняват пред очите ни.
Ние вече неведнъж сме говорили за това (6), но нека отново да попитаме: ако делегацията на БПЦ наистина беше отишла на събора в Крит, реално ли бе да се очаква, че несъгласието на българските архиереи срещу официално поддържаната икуменическа линия щеше да бъде взето под внимание?
Защото всички добре видяха какво се случи с онези поместни църкви, които все пак отидоха на този събор. Особено показателен бе случаят с авторитетната делегация на Гръцката Църква, която имаше и своя, синодално изработена позиция за документа „Отношението на Православната Църква с останалия християнски свят“, но не успя да устои на бруталния и безцеремонен натиск на някои архиереи от Константинополска патриаршия. Многократно вече беше цитирано изказването на Високопреосвещения митр. Йеротей (Влахос) относно това, че на Критския събор „практически са били отхвърлени всички поправки, предложени от делегацията на Гръцката църква“ (7), а последен критерий за истината е бил Пергамският митрополит Йоан (Зизюлас) от Константинополска патриаршия: „той отхвърляше поправките, изменяше ги или ги приемаше” (8). И отново повтаряме: ако това се е случило с Гръцката Църква, ще дръзнем ли да предположим, че с нашата делегация щяха да се отнесат по-добре?!
Като имаме предвид всичко гореказано, за пореден път използваме случая да изкажем и дълбоката си благодарност към българския Св. Синод, за това, че с Божия помощ нашите архиереи успяха да намерят мъдър и достоен начин, по който дръзновено да изповядат чистата православна вяра! Слава Богу за това!
Мит номер 3: Св. Синод на БПЦ, с позицията си против събора в Крит, заприлича на отделните „антисъборници-новоразколници“, които наскоро се появиха в някои поместни църкви и които са заплашени от църковно наказание.
Сайтът „Двери“ поддържа този мит, като целенасочено превежда и публикува статии и заглавия от рода на: „Последно предупреждение получиха гръцки новоразколници-антисъборници“ (9), или: „Румънската патриаршия: „Агресивни клирици и богослови от други поместни църкви сеят разкол“ (10). Нещо повече, в една своя недобросъвестна и дори откровено клеветническа статия под заглавие „Св. Синод публикува становище за събора на Православната Църква в Крит“ (11), за която ще говорим отделно, анонимните автори от „Двери“ директно пишат за становището на БПЦ от 15 ноември 2016 г., че „това мислене закономерно води до излизане в разкол“ (12).
Всъщност истината е коренно различна – с православната си вероизповедна позиция, БПЦ е една от малкото поместни църкви, в които няма никакви нови разколи след събора в Крит. Напротив, разцепления и смутове закономерно се появиха именно в някои от онези поместни църкви, които под една или друга форма подкрепиха официалната икуменическа линия на Крит и по този начин смутиха съвестта на мнозина православни. Дори и Руската Православна Църква, макар и да не отиде на този събор, но принципно не е осъдила приетите там документи, поради което и там все още има проблеми от духовен характер.
Нещо повече, неизяснената позиция на Москва е опровержение и срещу другия широко разпространяван мит срещу висшата ни йерархия: „БПЦ е послушна пионка на Москва. Тя само привидно води война за чистота на Православието, докато единственият въпрос пред нея е Москва или Константинопол.“ За по-голяма прегледност ще го номерираме като мит номер 4.
Бидейки напълно безпочвен от гледна точка на фактите, този мит има голям успех, защото по деликатен начин докосва някои дълбоко вкоренени и трайни чувства на симпатия или антипатия към „руското“ или „гръцкото“ православие. Само че нашите скъпи братя и сестри в Христа трябва винаги да помнят едно: над всичко трябва да поставяме и обичаме Въплътената Истина, Господ Иисус Христос, тъй като именно Той ще ни научи истински да обичаме всеки човек, руснак или грък. Защото в Христа Иисуса разлика между тях няма (виж Галатяни 3:8).
Но тук повече вина имат онези майстори на манипулацията, които умело раздухаха спотаените страсти и псевдоцърковните привързаности. Ние можем да посочим поне двама професора, които активно се постараха за това чрез съответните сайтове. Докога ще продължава това?!?
Докога тези „опитни геополитици“ ще вярват на омразата си към Москва, а отказват да вярват на собствените си архиереи? Докога те ще са слепи за съдържанието на официалните вероизповедни документи, които открай време са били единствения меродавен критерий за позиция?
Защото именно от тези документи ясно личи, че и досега БПЦ си остава единствената поместна църква, която на еклезиологична основа е отхвърлила икуменическата насоченост на събора в Крит. Казваме ясно: Руската Църква, макар и да не признава „всеправославният“ статут на събора в Крит по ред формално-административни причини, но все още не е направила това от еклезиологична гледна точка! Пък и толкова ли е зависима от нас огромната Руска Църква, че трябва малката БПЦ да й „пробива“ път в световната църковна геополитика?
Но да се върнем обратно към ситуацията в България. Истината е, че на църковно-канонични наказания подлежат именно хора като тези от сайтовете „Двери“ или „Култура“, които целенасочено работят против родната си църква, системно рушейки авторитета на каноничната йерархия и разпространявайки неправославни мнения.
Всъщност за недостойното поведение на „Двери“ особено показателен е следният факт. Когато спорят с последователите на светоотеческия (или т. нар. стар) календар, екипът на „Двери“ често се е позовавал на това, че всички трябва да бъдат верни на собствената си поместна църква, дори независимо от общото предание на Вселенската Църква. След събитията в Крит обаче, когато Светият Синод на БПЦ твърдо заяви позицията си против икуменизма (която позиция е и в пълно съгласие с цялостното учение на Вселенската Църква), сътрудниците на „Двери“ напълно забравиха приказките си за послушание към собствената църква и дори поведоха истинска война срещу Св. Синод на БПЦ (а и срещу всички нас, които го поддържаме).
Е, господа и госпожи от „Двери“, на кого всъщност искате да сте послушни? Изглежда, че на всичко друго, само не и на истината!
Следва продължение.
……………………………………….
1. Виж https://dveri.bg/wrqpr
2. Проф. Александър Лопухин. Живот и трудове на св. Йоан Златоуст. С, 2007, с. 128-130.
3. Виж напр. Св. Димитрий Ростовски, Жития на светиите, м. Декември, Света Гора, 2001, с.202-203.
4. https://dveri.bg/wrqpr
5. Виж http://www.bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/avajustin.8sobor.html
6. Виж напр. статията „СЪБОРЪТ В КРИТ ПРЕЗ 2016 Г. – ОТСТЪПЛЕНИЕ ОТ ТРАДИЦИЯТА НА ВСЕЛЕНСКИТЕ СЪБОРИ“ в официалния сайт на Ловчанска епархия (predanie.bg)
7. Виж http://www.globalorthodoxy.com/135-2010-01-26-20-50-11/svetyt-dnespublikuvani/66809-navpaktski-mitopolit-jerotej-za-o-otkazah-da-podpisha-dokumenta-otnoshenieto-na-pravoslavnata-cyrkva-s-ostanaliia-hristiqnski-sviat
8. Пак там.
9. https://dveri.bg/wf3qp
10. https://dveri.bg/wf6p4
11. https://dveri.bg/wrdk4
12. Пак там.