Далече от Бога човек се разболява – психически и физически. Адам и Ева били близо до Него. Били подложени на изпитание, изкарали двойка на първия си голям изпит, наложило се Бог после да изпрати Сина си, за да разясни на човечеството за какво е създадено… Обаче на това човечество му е трудно да живее близо до Създателя си. Отвън е студ и мрак, няма въздух, няма светлина, но то все натам се бута, все в лошотията упорства. При Бога е топло, светло, диша се леко, при Бога си жив. И кое избираме от двете? Студ или топлина?

Тия, които не вярват или хулят, са решили сами за себе си и това е личният им избор, неприкосновен, неотменим. Те така искат. Можеш ли да промениш някого насила? Можеш ли да дадеш някому вяра? Затова проповедите се наричат още свидетелство – ние сме свидетели, споделяме какво сме преживели, какво сме видели, ако ни имате доверие, ще се замислите, ако сте високомерни, своенравни, горди, ще ни отминете с презрение.

Европа се разболява все по-тежко. Ценностите на либерализма са онези вредни боклуци и отрови от лошата храна, алкохола, цигарите, които се претъпкват в клетката и в един момент я разрушават. И почват да разрушават и околните – рак. Клетките на организма се заразяват с отровите и ако не се прочистят, ако не потърсят Бога, ако не съберат в една торбичка всички отпадъци и да ги засилят на бунището, те стават по-слаби, предават се, спират да се съпротивляват. Сметта се натрупва и големите количества водят до промяна в качеството.

Ценностите на либерализма крещят за някаква прекомерна, нечовешка и свръхестествена свобода, такава, която противоречи на природата ни – защитават абортите (дума, зад която стои думата убийство), евтаназията (дума, означаваща самоубийство), сексуалните отношения между хора от един пол и още много подобни зверства. Свободата, дадена ни от Бог, е абсолютна. В това приличаме на Бога, създал ни е по Свой образ. Но в подобия трудно се превръщаме. Защото вместо да търсим светлината и топлината Му, се отдалечаваме от Него, отричаме Го, експериментираме в онзи страшен студ докъде може да стигне падението… Дълбините са безкрайни.

Когато свободата прекрачва човешките ни граници, заложбите ни като земни същества, облечени във физически тела, тя спира да бъде свобода. Плюя аз на такава свобода. Не е свобода това, а насилие над човека. Животът ни е дар – не можем да го отнемаме по свое желание, нито да убиваме, нито да се самоубиваме, независимо от болката, която изпитваме. Онези, които били подлагани на мъчения заради Бога, онези, които в последните си мигове в огъня, се молели горещо Бог да ги спаси, не изпитвали болка. Бог им изпратил анестезията на вярата, обезболяващата си благодат – съвсем реално, осезаемо, истински, не като красива приказка, както може би им се струва на неверниците.

Нашествието на другородци в Европа е по Божие допущение. Това са не ракови образувания, а остри вируси, предизвикващи силни възпаления чрез стрелби на обществени места, взривове, камиони, врязващи се в тълпите. Тези възпаления може да бъдат победени чрез здравословен начин на живот, но Европа вече е в палиативното отделение на нелечимо болните, най-вече защото няма воля, сама се е предала, либералните ценности са отслабили имунната й защита. Знаете ли защо арабите ще победят? Не заради взривовете и стрелбата. А защото се предпазват от заразите на днешния свят, не употребяват алкохол, размножават се без страх и предразсъдъци. При тях проблемите не са физически, а ментални.

Нашествието на другородците вече е факт. В много молитви изричаме желанието си да бъдем пощадени от това нашествие. Но те нахлуха, защото вярата ни отслабна, защото организмът ни не оказа никаква съпротива.

Живеем в страшни времена. И в същото време аз все още се радвам на дните си, на мрачното време навън дори, радвам се на децата си, стремя се да ги предпазя от нещастието на тоя свят. Ето това съчетаване на външен ужас с вътрешна красота е най-трудната задача днес пред нас.

Но не е невъзможна.