Ако отворите последните страници на Библията и книгата е от онова подробното издание с картите и разясненията в края, ще прочетете, че талантът е парична единица.
Този текст е продължение на оня за рокажиите “Ар ю реди”, дали сме готови, дали сме се простили с призраците от миналото… И може да прозвучи по същия начин, да бъде приет като едно такова бъркане с пръст в раната, но вече свикнах с нападения и обвинения, ролята на жертва ми е противна, а ролята на провокатор не е самоцелна. Мисля, че има нужда от това есе, поне мен този въпрос ме е вълнувал от години…
Познавам удивително и невероятно талантливи хора. Говоря за талант от световна величина. Няма да казвам в кое изкуство и няма да навлизам в подробности, защото това вече е лична територия. Не става дума за литература, макар че и в литературата ни днес има големи имена. И това, което винаги ме е смущавало, това, което никога не съм разбирал, е твърдението, че хората на изкуството трябва да жертват всичко, за да бъдат на върха. Не съм съгласен. Никак даже. Маркес не е жертвал нищо, просто си е вършел добре работата. Солженицин и Шаламов са пострадали от един нечовешки политически режим, това ги е провокирало да напишат незабравими разкази.
Кърт Вонегът е просто добър в работата си. На най-великите не им се е налагало да бъдат лоши бащи, синове и приятели, за да изкачат планините, не е вярно, че изкуството е най-важното и ценното, единствен смисъл на живота и идол за поклонение като при онези от френския декаданс, екзистенциализъм, кубизъм и прочие. Не е вярно, че за да стигнем донякъде там из онези съмнителни височини, ще трябва да хвърлим по пътя отношенията си с най-близките, да се поразведем два три пъти, да бъдем гадни и егоистични… Както ни го представят филмите и тук-таме някои заблудени талантливи персонажи. Като споменах Вонегът, за него най-важното е било не суетната литературна слава, а заработването на кинти за издържането на многото деца, които е отглеждал, три свои и три на мъртвата му сестра. Така че изкуството е нищо повече от средство за преживяване.
Да се прекланяме пред таланта, е висша форма на гордост. Понеже може би съм в разни такива среди и познавам доста пишещи, рисуващи и свирещи, рядко досега съм срещал у тях човек с нормално мислене. Повечето смятат, че творчеството изисква жертви и преклонение. Че е нужно да унищожаваш тялото си с разни течности или химии, за да почувстваш нещо неземно, че трябва да говориш за литературата като за някакво божество, а за книгите като за някакви пророци… Ми не е така просто. Това са измишльотини. В 6 клас написах едно есе, с което спечелих конкурс в града ни. После на 16 прописах стихотворения. После разкази. Това беше началото на заразата… Фетишизирах и аз книгите… Днес на 41 мисля, че съм излекуван от идолопоклоничество, макар че застраховка срещу суетата и гордостта няма.
И почнах полека да се лекувам още преди петнайсетина години. Тогава за първи път почнаха да отпадат от пиедесталите си разни имена на поети и писатели. Катурваха се идолите долу. И не поради липса на талант, а поради изчерпване за мен. Възвеличаването под каквато и да е форма, дали в учебниците по литература или в мислите на онези важните в телевизора, е занимание кухо.
Тук споменах вече няколко имена от чуждите автори. От българските няма да споменавам, понеже не е възпитано, нали се знаем и лично с някои от тях. Само искам да кажа на всички, които се прехласват, на тези познатите ми творци, че и най-великият поет, и дори Достоевски и Гогол са били просто слаби и немощни човешки същества. Като мене и тебе, братле. Нищо повече от негодни и криви човеци. И на тях трябва да се гледа точно така, както гледат двете дечица дядото с брадата… А тоя дядо други го обожествяват направо.
Талантът трябва да се раздаде. Даром си го получил, даром го давай. Ако преживяваш от него, ако изкарваш по някоя стотинка, няма лошо. Но талантът не те прави по-голям и по-праведен от другия, талантът не ти дава гаранция за опрощаване на греховете ти, талантът не те издига с абсолютно нищо над този, който си няма дори пет стотинки в джоба. Талантът е точно това, парична единица. Просто си се родил с него. Харчи го и не си вири носа. Нагледах се на навирени носове, наслушах се на пустословия, много ще им е трудно на културтрегерите да признаят друг Авторитет над своя… И ме обзе ужас от думите, които ми каза един приятел, че ентелектуалците много добре знаят, че Бог е над тях и над всичко и осъзнават ясно, че техните умувания са плява, пепел и вятър, много добре го знаят всичко това, не са тъпи, обаче просто не желаят да Му се поклонят. Отричат Го напълно умишлено. Защото се покланят единствено пред своето его, подобно на бостански плашила, пълни със слама.