Ех, защо не мога и аз така… Мащабно да съдя и отсъждам, да соча с пръст и да възклицавам. Да заставам с поза, фръц, така малко, на една страна, с поглед замислен, вежди сключени, една болка да сълзи от окото ми. На едро да чувствам вместо целокупното народонаселение българско, на много едро да изземам ролята на говорител. И да казвам – вие, безчувствени дебелокожи селяци беленски, вие, сган непросветена, как така си позволявате да не проявите емпатия, жал, милост и любов към нещастното сирийско мюсюлманско семейство?! Че това семейство ако беше се заселило в някой голям град, а не в Белене, щяхме ли изобщо да разберем? Или сме подготвили поредното активно мероприятие, за да докажем на тия прости и тъпи цървули селски колко са назадничави, ретроградни и нещастни в своята кал крайдунавска? М? Има ли нещо такова?
Падрето папист що не беше ги завлекъл до Русе, Търново, София, работата щеше да си се намести без медийни балончета, семейството щеше да си се засели, да викнат и братчедите, да отворят дюнерджийници, щото си немаме, да почнат да се плодят и множат, да пълнят улиците, да възпроизвеждат кротък ислям, да създават бъдещите поколения математици, щото ние нали арабски цифри ползваме и думата алгебра от ал едикой си произлиза, прадедо им на тез бежанци, дето пет години в Турция живели, ама потеглили на север и попаднали на падрето и той им обещал да ги засели в малко и спокойно градче със затихващи функции. Удари на камък, щото малките български градчета ужким са спокойни, но в действителност са отворени кървящи рани. Все още кървящи… Не знаеше ли, че ще удари на камък? Знаеше, ама да се пробва. И след това и той осъди останките от народа български. С две думи – чеп за зеле не става от нас!
Ама нашите ентелектуалци кво сториха в отговор – вой до небесата колко долно и мръсно племе сме били, как всички ние сме шовинисти, расисти, мръсници сме и в чирвата, нацисти плиткоумни сме, а те са умните, широките, чувствителните, за това вече се разбрахме. Ех, що не можех и аз така да си кръстя сайтчето култура.бъгъ, да назнача няколко чичковци и лелички с големи претенции да списват, да им създам ореол на мъченици едва ли не. И да ги наричам „съвест на нацията“.
Т. Димова не е щерка на строителен техник кат мене. Т. Димова е щерка на Д. Димов, автор на „Тютюн“, обаче в сайта култура.бъгъ дали знаят, хрумвало ли им е изобщо някога, че талантът писателски не е имот в полите на Витоша и не се наследява автоматично и по закон.
Събрали се в сайтчето неколцина мислители и раздават присъди ежеседмично. Вие, беленци пропаднали, не се ли срамувате, питат ги вече втора седмица… Ми не, не се срамуваме. Нито аз изпитвам срам от решението на тези хора. В прав текст ви го заявявам – много повече ме е срам от бившия ни премиер и всички политици от последните десетилетия, отколкото от изтръпналите, смачкани и унижени жители на малките градчета и селца.
Кво си мислеха папистът и поддръжниците му – като са празни къщите в провинциите на България, дайте да почваме да ги пълним? Че на това народонаселение не му ли е останало поне мъничко усещане за свое? И това мъничко усещане не е ли станало като оголен нерв, който не бива да докосват? Така ли ще превъзпитават те в правата либерална днешна вяра – с шокова терапия? Гостоприемство насила. Ама зорлем гюзулук – олмас.
Димова била „съвест на нацията“, вика шефът на културата точка бъгъ – да бе да, швепс. Ако имах възможност, бих попречил на всеки опит тази жена да хваща в ръце клавиатури, пишещи машини, химикалки и моливи. Шегувам се бе. Обаче е мъка да се четат текстове, написани сякаш от петокласник, а още по-голяма мъка е да бъдат заявявани от трибуна с претенциозно име. Досега премълчавах тези факти, хората си имат очи, глави, четат, преценяват. Но някой някога трябва да каже на царя, че е гол. Освен това в случая с този сайт царете ни са и набедени за такива от самите себе си – те са се самопровъзгласили за съвести, разуми и мислители на нацията. Чудя се колко ли народ им се е вързал – но не е малко. И с това писание сега ще си спечеля доста неприязън. Обаче ми омръзна на черното да казват бяло и на Димова да й викат добра писателка, че и съвест на нацията отгоре на туй.
Доброто е конкретно, господа културтрегери, стълбове и крепители на обществото. Не е абстрактно. Вие не ме познавате. И аз вас не ви познавам. Ни ви знам колко сте добри, ни вервам на позите ви разчувстващи и съблазнителни. Ако не сте вие да го крепите това общество, ще падне съвсем, нали така си мислите? Ех, че не мога и аз така да си мисля кат вас, да си въобразявам в мащаб и с размах… Честит щях да бъда.