Коварен филм. Вярвам, Господи, помогни на неверието ми. Щом може един подобен филм да ме вкара в неприлични размисли, значи вярата ми е слаба ракия. “Шофьор на Такси”, “Разяреният Бик”, “Нос Страх”, “Добри момчета” са шедьоврите на Скорсезе. А последната му творба “Мълчание” е неговият творчески крах в очите на милиони православни християни по света. Това е дъното в манипулациите. Или може би върхът? Другият католик сред режисьорите Мел Гибсън е доста по-честен от него и “Страстите Христови” са по-добър филм, въпреки непреодолимата си ерес. Дайте да ги сравним с филма за свети Лука.

Онзи ден един светогорски послушник по телефона ми каза нещо, което много пъти повтаряме, но онези, които ни щамповат като зилоти, псевдописатели и псевдохристияни, все не искат да го чуят от нас, затова и ще цитирам – нямам нищо против католиците. Нищо против човеците. Имам против католицизма. Проблемът на гадния филм “Мълчание” е именно това зрънце на ереста католишка, което е разкрито в пълния му блясък, и сега се сещам, че филмът всъщност изпълнява и една непредвидена, но много полезна функция днес – разкрива безнадеждността на изпадналите от вярата. Опитва се да зарази с това изпадане от вярата и зрителите.

Ако успее, ако влее скептицизъм, съмнения, неверие, отчаяние в нечия душа, това ще си тежи на съвестта на авторите му. Не е трябвало изобщо да се захващат с тази работа. Защото изкривяват изначално и из дъно всичко онова, което е Христос. Преобръщат го йезуитски на 180 градуса. Отец Ферейра, по-възрастният католишки бивш свещенослужител, е прав в едно – те като проповедници и мисионери не са могли да обяснят на японците нищо. Резултатът от мисионерството им е бил ерес плюс езичество в сътношение 20 към 80.

Те проповядват на английски във филма, а исторически може би на португалски, испански – най-малкото. И чакат другите, онези хора от далечната страна, да се нагодят към тях. Така не се проповядва. Проповед е да говориш на езика на хората. Не да ги учиш на своя. Свети Кирил точно в това е убедил онези големи и важни умове във Венеция. С насилие нищо не се получава.

Свети Николай Архиепископ Японски – само това написвам и повече няма нужда да продължавам с кинокритиката. И няма да има нито арт хитрини, нито опити за обяснение на необяснимото с еретически напъни, след като прочетете как той е проповядвал в тази страна.

Мъченичеството не е за всеки. Човешката изобретателност в причиняването на болка е неизчерпаема. Без Божията подкрепа никой човек не би могъл да издържи нищо от тези изтезания. Но нали се сещате, че зрителят се идентифицира с героите от творбата – и се пита дали той на тяхно място би издържал. И, естествено, си отговаря – не. Ето това е коварството. Оттук трябва да почне неверието. И да стигне до онази тишина от заглавието – Бог дали изобщо съществува, след като така мълчи?

Само че не е познал Скорсезе. Да си гледа там католишката упорита и твърдоглава история, да прави филми за конкистадори, за Борджия, за лова на вещици, за кръстоносните мародерски походи от историческа гледна точка и хич да не трови душите на хората с такива евтини трикове – това му препоръчвам аз на него най-безотговорно.